От две години 17-те членове на Българската асоциация на организациите на производители на плодове и зеленчуци (БАОППЗ) водят невъобразима по своята абсурдност битка с администрацията на министерството на земеделието, за да докажат правотата си във връзка с нормативната уредба, имаща за цел да даде поне минимална подкрепа за фермерите от сектор „Плодове и зеленчуци“. Става въпрос за Националната стратегия за устойчиви оперативни програми, по която организации на производителите получават подкрепа по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието с цел насърчаване на сдружаването на земеделските производители, посочи за Синор.БГ Чавдар Маринов, председател на БАОППЗ.
От декември 2017 г. досега браншът не е получил адекватен отговор за проблемите, свързани с това подпомагане, затова и от асоциацията обявяват стачна готовност с искане на оставката на ръководството на министерството на земеделието, което според тях не провежда никакви политики за развитието на овощарството и зеленцукопроизводството в страната. Нещо повече, блокира всякакво начинание за реална подкрепа.
Сагата се точи още от 2017 година, когато през септември месец пет организации на овощари и градинари подават документи за подпомагане по тази стратегия. Проектите са на стойност 10 млн. лв., като подпомагането не е голямо – представлява 14,1% от оборотите на тези организации, като основната идея е земеделците да се обединят за покупка на трайни насаждения и оборудване за изграждане или реконструкция на оранжерии, така че едно от най-разпокъсаното земеделско производство да излезе на печалба. Този тип проекти са дългосрочни и продължават между 3 и 5 години.
Големият проблем за фермерите се появява през декември 2017 г., когато от министерството на земеделието „утвърждават промяна в Националната стратегия за устойчиви оперативни програми, като се определят лимити за всяка една от допустимите дейности за подпомагане спрямо общата сума на проекта. Браншът обаче не е информиран за тази промяна.
Според тези поправки за създаване на нови насаждения подпомагането пада на 30% от общата стойност на проекта; за покупка на специализирани земеделски машини - максимум до 20%, за изграждане, реконструкция и оборудване на оранжерии - максимум до 30%, за инвестиции за напоителни съоръжения и оборудване отново 30 %, за инвестиции за изграждане на съоръжения за защита от градушки и от щети, нанасяни от диви животни и птици - максимум до 20%.
„Новите изисквания на практика обричат всички подадени пет проекта на провал, защото тези изисквания не съществуваха преди подаването на проектите“, обясни Маринов. След многобройни срещи с администрацията ръководството на браншовата организация постига успех с отмяна на тези лимити, което става през януари 2018 г. Така работата по петте проекта продължава с изгледи за успех.
Четири месеца по-късно обаче, през април 2018 г. същото министерство прави промени в наредба 11 от 2007 г., „ които са абсолютно неприемливи за бранша и което е още по-зле – те не са били обект от обществено обсъждане“, посочи Маринов. С тези изменения „извън обхвата на подпомагане остават инвестициите за трайни насаждения и изграждането и реконструкцията на оранжерии“, което за пореден път поставя бранша в недоумение защо се орязва основна подкрепа за организациите, коментира председателят на асоциацията. Защото това изключване от подпомагането слага край на надеждите на останалите одобрени организации да кандидатстват като предишните пет.
В същото време решението на агроминистерството противоречи на всички европейски регламенти, затова и от БАОППЗ продължават битките с администрацията. „В поредица от писма от организацията питат „как е възможно министърът на земеделието да извади от допустимите разходи създаването на насаждения и СМР и оборудване на оранжерии – основни инвестиции за ръст в производството - та нали в Националната стратегия на стр. 39 същия този министър ги е одобрил и разписал подробно, след което същите са одобрени от ЕК. Това противоречие ли е, некомпетентност ли е, умишлено действие ли е..?“ Повече от 10 месеца те задават тези въпроси с писма, адресирани до агроведомството. Накрая през есента на миналата година във ведомството се провежда среща, на която присъстват 12 от членовете на БАОППЗ. И тогава чиновниците от министерството се съгласяват, че изваждането на трайните насаждения и оборудването за оранжерии противоречи на европейското и българско законодателство, припомни Маринов. На тази среща е обещавано българското министерство да информира Европейската комисия по казуса и след нейния отговор да дадат съответната информация на БАОППЗ.
„От тогава досега обаче ние нямаме отговор от министерството, въпреки че сме сигурни, че във ведомството е получено становище от ЕК и то е в наша полза“, обясни председателят на асоциацията. Именно затова и асоциацията съвместно с други организации от сектор „Плодове и зеленчуци“ ще насрочат протести с искане да се промени коренно отношението към този вид производство.
Защото докато в другите европейски държави подкрепата е очевидна, у нас всичко е само демагогия, посочи Маринов. И даде за пример практики от други водещи в областта на овощарството държави, които са на светлинни години преди нас.
Едни от най-големите кооперативи са позиционирани в Италия, където организациите на производители на плодове и зеленчуци имат над 4 000 членове (Мелинда, Трентина, Ассомела и др.). Всеки член е създал и/или модернизирал своето стопанство по ПРСР, като не им е налаган такъв общ лимит, а всеки член се третира като индивидуален субект. В обратния случай, би означавало че всеки е получил подпомагане от 250 евро, което е несериозно. Там дори няма ясна граница между градините на отделните членове, всички са покрити с мрежи против градушки, отглеждат от 4 до 5 сорта, като разполагат с обща инфраструктура, общ инвентар и общи машини за обработка на земята. Съхранението на продукцията е в обща база, като ползват единно-централизирано счетоводство.
Подобна е ситуацията и в Холандия, където степента на организираност на индивидуалните земеделци е близо 100% (за сравнение у нас е едва 5 %). Германия 80 % също е показателен пример за развитието на организациите на производители. Държави, като Румъния, Полша и Гърция успешно прилагат модела на сдружаване чрез организации на производители. Никъде в ЕС няма подобни критерии, които са в ущърб на земеделските производители.
Наложително да отбележим, че бъдещето на уязвимите сектори – „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“ при производството, маркетинга и реализацията на продукцията е единствено и изцяло в ръцете на Организациите на производители. В Европа да си член на подобна структура е престиж, пример за подражание и най-важното е, че това е доказателство за доброто име на производителя и ясна гаранция за реализацията на произведените от него продукти. Практиката у нас сочи за загуба на доверие в институциите, разпадане на неукрепналите организации на производители на плодове и зеленчуци, а от там и трайна загуба на интерес от ЗП за подобни обединения.
Затова от БАОППЗ предупреждават, че „ако не се вземат адекватни мерки по всичко казано по-горе, ще има трайни и необратими последствия върху производството на плодове и зеленчуци в страната, а това ще рефлектира и върху конкурентоспособността на българските земеделски производители на международните пазари“.
Екатерина Стоилова
