След първата среща на браншовите организации от земеделието, животновъдството и преработвателната индустрия с ръководството на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е решено всяка от тези организации да представят становищата си по проектозакона за браншовите сдружени или камари, който тепърва ще се работи. В поредица от текстове Синор.бг ще представя отделните становища, така че читателите да имат яснота за позициите на бизнеса от аграсектора и преработвателната индустрия.
Изключително интересна е позицията на Сдружение „Българска Асоциация на Малинопроизводителите и ягодоплодните” (БАМ), ръководено от Божидар Петков, където фермерите оправдано изразяват своите съмнения доколко реална е членската маса на част от браншовите организации, нароили се в земеделската общност.
Преди да публикуваме цялото становище, депозирано от асоциацията на малинопроизводителите в МЗХ, ще акцентираме върху онази част от мнението на този бранш, който настоява законът да се дискутира от истинските, а не фиктивни фермерски организации. В становището си те посочват, че „всяка организация от сектор „Растениевъдство“, покриваща три от 5-те критерия с писмени доказателства за представителност (по-надолу ще прочетете конкретните критерии), може да бъде оценена и призната като национално представителна. Ние обаче сме категорично против призивите на някои браншови организации за по-високи критерии, защото те са свързани с желания за монополно или доминиращо положение в сферата на браншовите организации, а това е недемократично и недопустимо.
Още повече, че са известни случаи на „прогресивно“ развиващи се организации, НПО с подвеждащи имена на сдружение…КАМАРА и др., които декларират хиляди членове, присъединени в период, по-малък от година от създаването им, без да се отчита фактът, че учредители в подобни организации са били лица, които са били в конфликт на интереси, заемайки позиции като „съветник на министър или зам. министър“ в МЗХ, което може би е било предпоставка за изтичане на големи масиви с данни за земеделски производители, с имена, УРН, адреси и други лични данни, които може би са послужили са основа на такова бързо събиране на членове!!!“.
В становището е записано също, че „са известни случаи от страна на подобни организации, които прилагат дъмпингови тарифи за членски внос и по този начин се стараят да привлекат или задържат членска маса като бройка, а не по убеждение“.
Членовете на БАМ смятат, че „за национална представителност е достатъчна да се постигне 25-30% или около 1/3 покритие за три от 5 или повече най-предлагани критерия за национална представителност. Защото както в Европа, така и в България притежаване на 25-30% пазарен дял или присъствие на пазара или в политическа или бизнес среда си е забележително постижение“. Този коментар е по повод проектозакона за браншовите организации, предложен през 2021 г. при земеделския министър Явор Гечев. Този проект обаче е остарял и не отразява сегашните групи и организации на производителите, които бяха създадени през последните години, смятат от БАМ.
Като пример за петте критерия за национална представителност, от които е достатъчно да бъдат покрити поне 3, от БАМ предлагат следния текст:
1.В организацията да членуват една трета от всички регистрирани земеделски стопани по наредба 3 за дадено, производство от сектор „Растениевъдство“.
2. Членовете на тази организация да притежават една трета от всички обработваеми площи от дадено производство, ако площта е фактор.
3. Една трета от общия производствен обем продукция, плодове, зеленчуци, десертно грозде, черупкови, био и др. Да бъде на членовете в организацията.
4. Една трета от всички области в България да са с филиари или офиси на Организацията.
5. Организацията да има история от 3 години и да е регистрирана в обществена полза - или да има участие в Комитета по наблюдение или ТРГ в МЗХ.
В становището си от БАМ припомнят, че „най-добрите регионални организации за производство на земеделска продукция са многобройните, вече утвърдените и признати от министъра на земеделието групи и организации на производителите, които в много случай са производни на Активните браншови организации. Например в БАМ вече имаме две ефективно работещи и признати „Организации на производители“, които са от Разградска и Търговищка област. БАМ активно работи по създаване на още няколко в Южна и Северна България.
За да бъдат разрешени евентуално възникнали проблеми на Регионално ниво извън обхвата на стратегическите планове и позиции на национално представените браншови организации, създадени още по времето на земеделския министър Десислава Танева предвидливо бяха създадени съвместно с браншовите организации и Областни консултативни съвети по „Растениевъдство“, „Плодове и Зеленчуци“ и „Животновъдство“, които имат своето самоуправление, а именно председател и статут на действие при извънредни ситуации – при наводнения, пожари, развитие на болести при животни, карантини, намножаване на опасни вредители при плодове и зеленчуци, масови измръзвания и други, които се свикват в определен рисков момент.
За да има справедливо разпределение на браншовите организации в сектор плодове, зеленчуци и други, предлагаме следните формулировки които според нас най добре пасват на структурата в България и в ЕС:
Плодове: обединение на семкови и костилкови видове.
Ягодоплодни: „горски плодове“ по ЕС класификация което за нас е неприемливо понеже става въпрос за култивирани, а не диворастящи видове, а именно: малини, боровинки, къпини, ягоди, арония, касиси, киви, цариградско грозде, арония, и др.;
Десертно грозде;
Черупкови видове – орехи, лешници, бадеми и др.;
Оранжерийно производство;
Биологично Производство;
Производство на важни технически култури – рози, тютюн, коноп и др.;
Производство на посадъчен материал овощен и зеленчуков;
Зърнопроизводство;
Оризопроизводство;
Други производства от сектор „Растениевъдство“.
Смятаме, че с тези 10 групи може да се обособи Националната представителност за всяка една от по няколко организации поне 3. С цел бързо разрешаване на натрупалите се проблеми от БАМ предлагаме пакет от решения, които вече са налични в МЗХ, изпитани са и работят, могат да се приложат веднага, като в същото време са адекватни безпристрастни и имат елемент на „Кръстосано съответствие“.
За да се помогне на процеса за идентифициране принадлежността на многобройните регистрирани замеделски производители по наредба 3, зържавата в лицето на МЗХ още утре може да отвори процедурата за доброволна идентификация на всеки един Земеделски стопанин или техния избор към коя Браншова организация принадлежат или биха искали да са. Този процес ще много бърз и лесен с вече изградена и работеща система за идентификация на реални ЗС.
Още сега в анкетната карта за пререгистрация на ЗС по наредба 3 може да се добави графа с въпрос: Членувате ли в Браншова организация? ДА НЕ. Ако е НЕ, остава “не”, а ако е ДА, да има падащо меню със списък на Браншови Организации наличен в МЗХ.
По този начин автоматично ще бъде направена първата селекция и ориентир за самоопределянето на Земеделските производители това да продължи поне 3 години. В МЗХ има огромен списък с „Браншови организации“, които са вписвани на общо основание за това, че са преминали регистрация в Търговския регистър като НПО.
Но в МЗХ има и друг списък, в които със заповед на Министъра са вписани браншовите организации, които са преминали специална проверка от експерти на МЗХ по критерии, отговарящи за участие с глас в „Комитета по наблюдение“
Смятаме, че точно този списък на първо време може да бъде сложен в „падащото“ меню за представителност (засега), докато се изработят критериите за Национално признати организации за в бъдеще.
1. Подпомагане на Браншовите организации с „Държавни помощи“ във вид на еднократна субсидия. Преди 2007 година в България имаше „Държавна помощ“ от 20 000 лв за учредена на НПО в обществена полза, като средствата можеха да се изразходват за Оборудване и наем на офис и за закупуване на МПС.
2. Предлагаме да има „подпомагане“ с фиксиран членски внос например по 1 стотинка на килограм продукция или по 1% от обвързаната подкрепа на декар, които автоматично ще се внасят от всеки регистриран по наредба 3 ЗС от схемата за „Обвързана подкрепа“, на базата на минимално количество килограми продукция от дадена култура или декар необходими за участието в нея и автоматично ще се трансферират към Организацията към която, земеделският стопанин се е самоопределил.
Подобно на действието на взаимоспомагателния Фонд за обезщетения. Този пример го взехме от САЩ където малинопроизводителите внасят по 1 цент на килограм, продадени малини, само че по счетоводни данни, а не на минимално количество, затова Асоциацията на малинопроизводителите в САЩ е силна, работеща и ефективна.
Силно се надяваме, че всички колеги от ТРГ ще проявят разум и толерантност в процеса по създаване на Закон за Браншовите организации които в максимална степен да защитава нашите права и интереси като ЗС на нашите членове в същото време да работим и в полза на Обществото за да не бъде то засегнато от прекомерни корпоративни интереси.
Предстои представяне на становище от БАМ по проектозакона за учредяване на Аграрна камара, но истинска със закон, а не само като име на НПО. Ние бяхме готови още през 2021 година с подобен проект и за това имаме писменни доказателства от Протокол от 15 декември 2021 г.
