Още през лятото на миналата година ръководството на министерството на земеделието обеща да подпише меморандум с производителите от сектор „Плодове и зеленчуци“, гарантиращ на браншовите организации, че ще имат достъп до актуалната информация, свързана със заявените и изплатени субсидии в сектора. Това искане ще бъде подновено на днешната среща в министерството на земеделието, на която ще се обсъжда новата държавна помощ за преработка на плодове и зеленчуци, която ще бъде поискана от България и внесена за одобрение в Европейската комисия, съобщи за Синор.БГ Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите.
Поводът за подписването на меморандума с браншовите организации са масовите схеми за източване са европейски субсидии, особено при обвързаното с производството подпомагане, където чрез „кухи“ полета с тикви, лук или картофи приближени до администрацията фирми източват значителни средства.
Ръководствата на браншовите организации в областта на зеленчукопроизводството настояха самите те да поемат контрола върху ефективността на производството, но агроведомството остави без отговор тяхното предложение.
От Националната асоциация на картофопроизводителите внесоха второ искане – агроведомството да даде отчет за огромната разлика в размера на площите, които обработват фермерите, регистрирани в Българската агенция за безопасност на храните БАБХ, и тези, които са заявили подпомагане пред фонд „Земеделие“ за производството на картофи през последните две години.
„Производителите на картофи единствени от останалите зеленчукопроизводители имат задълженията да спазват ограничения за неразпространение на карантинни вредители, затова сме наблюдавани от БАБХ не само при покупката на семена, но и при отглеждането им“, припомни Джиков. През миналата година в агенцията по храните регистрираните фермери с този бизнес са заявили едва 39 хиляди декара с картофи. В същото време пред фонд „Земеделие“ са подадени заявления за подпомагане на производството на картофи за цели 120 хиляди декара.
„Нямаме обяснение защо БАБХ не е регистрирала останалите земеделци и как така ние с 34-те хиляди декара сме контролирани строго да не внасяме картофи с болести, докато останалите, които получават субсидии наравно с нас,не са под надзора на експертите по растителна защита?“, пита картофопроизводителят.
Колкото до обясненията от страна на администрацията, те са направо смехотворни. Според чиновниците разликата между 34-те хиляди декара на реално работещите фирми и 120-те хиляди декара, заявили подпомагане, били в площите с картофи, произвеждани за частно ползване. Сиреч, картофите в домакинствата са над два пъти повече от тези, които се отглеждат за пазара. „И всички тези картофи в домашните стопанства не се проверяват за вредители, което е още по-странно, защото според европейските регламенти държавата би трябвало да ги контролира“, коментира още Джиков.
Очевидно разминаването между практиката и реалното подпомагане в сектор зеленчуци е силно изкривено, затова хората в бранша търсят отговори, които на този етап администрацията не желае да даде.
На 31 януари изтича срокът, в който заявилите подпомагане производители на плодове и зеленчуци ще представят доказателствата под формата на фактури и касови бележки, с които да докажат количествата преработени или продадени картофи на пазарите. И тогава ще настане едно надлъгване, на което биха завидели всички картофопроизводители в Европа, защото със сигурност като тонаж при реализацията на картофи на родния пазар ще трябва да се изсипват огромна маса от този зеленчук.
Неслучайно и от Съюза на градинарите обявиха, че ще искат информация от министерството на земеделието за количествата реализирани картофи, които са представени за 2018 г. Да се надяваме, че на днешната среща в министерството на земеделието бизнесът все пак ще получи поне част от исканата информация, свързана с обвързаното подпомагане.
