Начало » Новини » Коментари
18.01.2019 г.

След закона за земята се очертава провал и с мерките срещу градушките

Неефективността на администрацията
След закона за земята се очертава провал и с мерките срещу градушките

sinor

След като браншовите организации в земеделието направиха на пух и прах поредния проект на закона за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи, администрацията очевидно ще претърпи огромен крах и с бъдещото законодателство за борба с градушките. От досегашните преговори с фермери и застрахователи се оказва, че проектът на министерството е половинчат, не приема идеята на бизнеса той самият да поеме противоградната защита, както е в Европа. Не е постигната договореност и със застрахователите. Именно затова и агроминистърът отново ще пита фермерите дали са съгласни да завишат вноската си за защита на декар площ от 50 на 75 стотинки, което значително ще натовари бизнеса.

Темата е представена подробно в списание „Икономист“, затова публикуваме със съкращения анализа на автора на текста Драгомир Николов.

Осем месеца след като земеделското министерство представи спорен проект за борба с градушките, идеята не само продължава да е на трупчета, но тръгва отначало. Ведомството ще прави социологическо проучване сред земеделците дали са съгласни да плащат по 75 ст. на декар в новата държавна фирма за борба с градушките, вместо по 50 ст., както се предвиждаше в първоначалния вариант.

Увеличението е за сметка на отпадането на застрахователния бранш от първоначалната формула за финансиране на борбата с градушката. Тук е мястото да се припомни, че според тази формула отчисления трябваше да се правят и от застраховки, които нямат нищо общо със земеделието или защитата от бедствия, като „Автокаско“ и „Гражданска отговорност“ например – единствено на принципа, че са задължителни и гарантират сигурни приходи за новата държавна фирма. Но и извън финансовата си част проектът за борба с градушките отново среща критиките и на застрахователи, и на фермери заради сбърканата според тях система за защита от това природно бедствие.

Според сметките на земеделското министерство чрез отчисленията и запазването на държавното финансиране ще се осигуряват поне 30 млн. лв. годишно за борба с капризите на времето. Със средствата поетапно ще се увеличи обхватът на защитата от градушки чрез изграждане на нови и подобряване на съществуващи радарни станции и ракетни площадки, ще се осигурят средства за ракети и ще се развие самолетен способ за градозащита, чрез който да се изваляват по-рано потенциалните градоносни облаци.

Критиките

От Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) коментираха пред “Икономист”, че от медиите научават за промяната във визията на Министерството на земеделието, но са категорични, че без участието на пазарен принцип на застрахователните компании в сътрудничество с бъдещата държавна фирма защитата за българското земеделие ще остане непълна. Вече 8 месеца остава нечуто предложение на застрахователите за въвеждане на задължително застраховане на площите, за които фермерите получават субсидии, а това са над 90% от всички обработваеми ниви. “Ние предложихме от тези земеделски застраховки да се отчислява сума, която да отива за издръжка на това държавно предприятие, т.е. земеделците да не плащат нищо допълнително освен застраховката. Така и предприятието щеше да е финансирано, и ако се случи градушка или друго събитие, застрахователните компании на пазарен принцип ще изплатят обезщетения”, посочва пред “Икономист” Нина Колчакова, главен секретар на АБЗ. И допълва, че идеята на министерството акцентира само върху превенция с цел недопускане на градушка, но не обхваща следващата фаза – как ще се обезщетяват стопани, ако градушката се е случила.

Анализ на АБЗ е установил, че способът за разбиване на облаците с ракети или със самолети е неефективен. “Този метод е изцяло отречен в Западна Европа. Прилага се само на Балканите и най-лошото е, че превръща градушките в наводнение”, добавя Колчакова (виж чуждия опит в карето).

От асоциацията смятат още, че не е нормално всички земеделци да плащат еднаква такса, защото зърнопроизводителите например така и не застраховат площите си, докато зеленчукопроизводители и градинари правят големи инвестиции, като опъват градоносни мрежи. От АБЗ припомнят, че и в момента браншът отчислява 4% от приходите си от всички земеделски застраховки за фонд “Земеделие”, като със средствата се покриват обезщетения за унищожени добиви – дори и на земеделци, които не са си направили застраховки.

Според Съюза на градинарите в България има два работещи модела на превенция в земеделието срещу климатичните аномалии и те са коренно различни от предлагания от ведомството на Румен Порожанов.

Първият е въвеждане на застраховка “доход”, която се прилага от години в САЩ. Идеята на бранша е у нас подобни полици да се субсидират със средства от ЕС. Подобна схема ще стартира през март по Националната лозаро-винарска програма, която е европрограма и по която България е защитила 5 млн. евро за целта до 2023 година. Това финансиране ще покрива до 80% от разходите за застрахователни премии, които правят производителите. Ще се покриват загуби, причинени от слана, бури, градушка, заледяване, силен и проливен дъжд, а също и тежка суша. Обезщетения ще се изплащат при доказано по-ниски доходи спрямо предходните 3 години.

Другият вариант е създаване на национален фонд, в който да влиза месечна такса от 1 лев от всеки работещ българин, а със средствата да се осигурява защита срещу аномалиите на времето не само за нивите, но и за урбанизираните територии.

Зърнопроизводителите пък поставят въпроса защо трябва да плащат, при положение че противоградовата защита с ракети в момента не покрива Североизточна България и житницата на страната – Добруджа. „Сега се предлага облаците да бъдат извалявани със самолети, преди да стигнат нивите. Това не е особено надежден метод”, коментира пред “Икономист” Мариела Йорданова от управата на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Тя уточнява, че многократно самите зърнопроизводители са предлагали на държавата да й подарят терени за изграждане на площадки за изстрелване на ракети в Добруджа, но идеята им не се приемала с аргумента, че има опасност те да се изстрелват над населени места, което е забранено. “Но пък отсреща, през Дунав, виждаме как в Румъния се използват ракети, които разбиват облаците, явно там не е проблем”, казва Йорданова.

Не на последно място, от асоциацията посочват, че няма ясно разписани отговорности за новото предприятие и че държавните структури по принцип се стопанисват доста безконтролно. “Задължителният характер за въвеждане на такси за неща, които не са обосновани с анализи, изглежда като силов. Всяко задължително нещо със силов елемент очаквано ще срещне съпротива”, смята Йорданова.

Чужд опит

Фермерите в Италия, Испания и Франция масово използват частни системи за защита от градушки и поройни валежи и все по-рядко се доверяват на националната система, която работи на база на самолетно третиране на облаците. Типичен пример за подобна система са инсталирани в овощната си градина в Мурсия близнаците Алфонсо и Мигел Анхел. За целта първо са пътували до Франция и Италия, за да се информират как функционира тази система на защита и след това успешно я внедряват в своята овощна градина, където произвеждат праскови, кайсии и круши.

Системата представлява радар, който струва 60 000 евро, подобен на технологията, с която разполага държавната агенция по метрология на Испания. Този радар има обсег на покритие от 30 километра и засича всеки потенциален градоносен облак и прогнозира траекторията му на движение. Когато един такъв облак приближи овощното им поле, радарът излъчва радиовълни и анализира гъстота на облака чрез специализиран софтуер, като създава и снимка на облака. Тази снимка веднага се отразява на екраните на телефоните на земеделците, които имат ниви в тази 30 километрова зона и всеки от фермерите с помощта на мобилния си телефон може да задейства моторите на инсталираните край полето оръдия. Всяка оръдие струва по 35 000 евро и е с височина 6 метра, като за такава площ са необходими две. От този момент оръдията изпращат звукова вълна на височина от 11 000 метра, със скорост 333 метра за секунда и със звук 130 децибели. Големият грохот, който създава вълната, позволява да се чуе в продължение на няколко секунди как се раздира небето. На всеки 7 секунди се създава нова вълна, която стига до стратосфера и се връща към земята, създавайки един купол на защита.

Министерство на земеделието в Гърция използва само самолети за предварително изваляване на градоносните облаци, но в същото време южната ни съседка дава и “евтини кредити” фермерите сами да закупят анти-град системи, показа проверка на “Икономист”.

Гръцките фермери плащат такса, изчислена на база площта на земята, която обработват и типа посеви върху нея. Налогът се изплаща към Гръцката организация за селскостопански застраховки (Hellenic Agricultural Insurance Organization - ЕLDA). Това е юридическо лице, регистрирано по частното право, която е под надзора на Министерство на земеделието и е изцяло собственост на държавата.

В съответствие с регламента за застраховане на производството държавната компания работи с частни застрахователи и осигурява застраховки на земеделското производство срещу климатични аномалии. Полици се сключват срещу градушка, слана, буря, наводнение, суша, прекомерни или ненавременни валежи, сняг, капки от морска вода, разнесени от вятъра, които водят до изгаряне на посевите в крайбрежните райони. През ELDA гръцките животновъди получават компенсации, ако стадата им са пострадали от нападение на вълци или диви глигани.

ELDA работи и с гръцките частни банки, чрез които осигурява и преференциални кредити на фермерите за закупуване на противоградни съоръжения. Например, отпусканите заеми през един от трезорите варират от 2000 до 170 000 евро и са със срок на изплащане до 6 години. Средствата се изплащат за изграждане на активна защитна система срещу град и поройни дъждове. За кредитите могат да кандидатстват фермери между 18 и 65 години.

В Гърция все още няма специален фонд за климатични промени. Една от инициативите на гръцкото правителство през тази година пред ЕК е да осигури средства за тази цел от Европейския фонд за кризи и бедствия..

А ефективността?

Основният проблем, който поставят и земеделските производители, и застрахователите, е в ефективността на предлагания модел за защита от градушките. А основанията им се коренят в досегашната, меко казано, спорна ефективност на изпълнителната агенция за борба с градушките. Самата агенция изчислява икономическия ефект от действията си на 60 млн. лв. годишно в периода 2003 – 2008 г. и до 90 млн. лв. в следващите 5 години (последният публичен отчет на ведомството е от 2014 г.). Консултантската компания “ИнтелиАгро” обаче оспорва тези твърдения. Аргументите ѝ са, че оценките се правят от самата агенция по методология, която не е достъпна за независим анализ. Освен това е разработена още през 1990 г. От наличните данни е ясно единствено, че се сравняват предотвратените градушки в съответната година с години преди 1968 г., когато не е имало защита срещу град. Другият спорен метод, който се ползва от държавната агенция, е сравняване на щетите от градушка върху територии, защитавани от ИАБГ, и такива, които са извън обхвата на действие при относително еднакви условия на градушка.

По данни на земеделското министерство агенцията осигурява защита срещу градушка върху 17,2 млн. дка, от които обработваемата земя е 10,6 млн. дка. Тоест в момента се защитава само една трета от обработваемата земя в страната, която е общо над 32 млн. дка. Целите на ведомството за 2019 г. са защита на 22 млн. дка, от които 12,8 млн. обработваеми. Плановете за 2020 г. са рязко увеличаване на покритието на обработваемата земя, до 90% от нея, чрез доизграждане на нови 32 площадки за противоградова защита, както и закупуване на два самолета. Въпросът е колко ефективна ще е защитата и дали министерството в крайна сметка ще успее да предложи модел, който да осигури дългосрочно нейното финансиране.

След закона за земята се очертава провал и с мерките срещу градушките
8965

Последни материали
Виж
Инвестиции
Държавата е дала 1 милион лева за новия полигон срещу градушките в Хасковско
За градинарите
Дълголетницата Кливия
Практика
Филизене на лозите
Аграрен университет
На 30 май младите фермери канят на втори форум за иновации в Пловдив
Тракия икономическа зона
Инвестиция за 14 млн. евро в преработка и складове за плодове и зеленчуци край Пловдив
Прогноза за времето
Жълт код за валежи в почти цяла Южна България
Свързани материали
Виж
Важно за градинаря
Как да се избавим от листните въшки в градината
Приемът на заявления се отваря от 11 март ДФЗ
ДФЗ заделя над милион и половина за борба с телените червеи по картофите
Маната (Phitophtora infestans) мори домати, картофи и пипера
Как да се справим с обикновената картофена мана
Практика
Къде зимуват листните въшки и как да ги ограничим
Полезни съвети
Мъх в градината – ефективни мерки за борба и предотвратяване на появата му
Вредители по краставици и домати
Неприятели в оранжериите през октомври
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам