Крушовата клонкова оса (Janus compressus) е установена за първи път в България през 1962 г. в района на Варна. Вреди по ябълката и крушата, като проучванията на вредителя установяват, че той е по-опасен за младите дръвчета в градините и разсадниците.
Възрастното насекомо е дълго около 7 см. В оцветяването на женските и мъжките има различия. При женските главата и гърдите са черни. Коремчето в предния и задния край е червенокафяво, а в средата цветът преминава в керемиден, докато при мъжките екземпляри е жълтеникаво до керемиденочервено. Женските имат черни крака. Само пищялите на първия чифт са по-светли. При мъжките краката са жълтеникави, само бедрените главички и завъртвачите са черни.
Яйцето е белезникаво. Лъжегъсеницата е белезникава, а главата е жълтокафява. Дълга е около 9 см. В края на последното коремно членче има двузъб израстък от хитин.
Крушовата клонкова оса има едно поколение годишно. Зимува като възрастна ларва (лъжегъсеница), скрита в повредените клонки. Летежът започва през втората половина на април и началото на май. Женските със специално телесно приспособление, наречено яйцеполагало, снасят яйцата в сърцевината на младите леторасти на около 5 – 6 см под върха. При това с телесния придатък тя прави малки нарези като чертички.
Лъжегъсеницата се храни със сърцевината, дълбаейки канал. Каналът остава запълнен със сбити изпражнения. Дължината му може да стигне 15 см. Поради повредата листата на летораста увяхват, завиват се и окапват. Остават оголени и почернели клончета.
Лъжегъсеницата завършва развитието си в края на август. Тогава прави отвор в повредената клонка, но не я напуска, а прекарва зимата в пашкул в основата на издълбания канал. Какавидирането става през пролетта на следващата година.
Повредите от насекомото Janus compressus могат да бъдат сбъркани с признаците на болестта огнен пригор, причинена от бактерията Erwinia amylovora. Патогенът презимува в повреди, наподобяващи раковини по клонките, клоните и стволовете на дърветата. През пролетта върху раковините се образува бактериална гной (ексудат), разнасян от дъждовете, насекомите, а също при резитба чрез инструментите. Бактерията прониква в растенията през естествени отвори на листата и цветовете (устицата, лентицелите, нектарниците). Тя може да навлезе през рани от насекоми, градушка, механични повреди при обработване на градините, включително резитби.
Първите признаци се явяват по време на цъфтежа. Тогава е най-критичната фенофаза от развитието на дърветата. По цветовете се появяват участъци мъртва тъкан (некроза), която постепенно обхваща целия цвят. Некрозата продължава да се развива по цветните дръжки и преминава по листата и носещия летораст. При крушата листата и цветовете придобиват тъмнокафяв до черен цвят. При по-чувствителни сортове развитие на патогена е по-бързо и той достига до скелетните клони на дърветата.
При обследването на насажденията характерни за болестта са признаците по върховете на младите леторасли, които са извити като „овчарска гега“. Листата върху поразените летосрасли не падат и след есенния листопад. Поради това дърветата изглеждат опожарени. Повреди от язвен тип могат да се яват от скелетни клони при протичане към стъблото, а също при зараза след механична повреда.
Предотвратяването на щетите от клонковата оса и огнения пригор изискват резитба за подобряване на хигиената в насажденията. При манипулации в активния период дърветата с признаци на заболяване (нападение) тряба да бъдат маркирани за терапия или унищожаване по преценка на специалиста по растителна защита.
Всички резитбени операции трябва да стават с чисти инструменти. След резитба дърветата трябва да бъдат пръскани с медсъдържащи фунгициди. Оптималния хранителен режим, при който дървесината узрява навреме, прави растенията по-устойчиви на патогена.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
