Начало » Важно за фермера » Растениевъдство

Забравен неприятел ли е люцерновият сечко?

Съвети за градинаря
Синор.БГ / 09.06.2025 г.
Забравен неприятел ли е люцерновият сечко?

Рисунка: Авторът

Люцерновият сечко е бръмбар (Plagionulus floralis), спадащ към семейството „Сеачковци“ (Cerambycidae) е познат като неприятел в България от близо век. Установяван е главно в южната част на страната (Пазарджишко, Пловдивско, Свиленградско, Чирпанско, Софийско), а в северната част – около Плевенско.

Възрастното насекомо е дълго до 13,4 милиметра. Мъжките са по-дребни от женските. Върху телата на бръмбарите има многобройни жълти и черни космици. Главата е черна. От нея излизат дълги и леко извити антени. Характерни са двете черни напречни жълти ивици върху черното предгръдие. Черните твърди крила са напречно прошарени от пет жълти ивици. Те не покриват последния дял от коремчето, което е кафяво с червен оттенък. От долната страна на тялото гръдният дял е окосмен от светли космици, които по коремчето са жълтеникави. Краката са светлокафяви.

Яйцето е бяло, продълговато, дълго 1 мм. Ларвата е бяла. Има кафява глава. Тялото има 14 членчета. Сплеснато е гръдно – коремно. Гръдните са по-широки от коремните. Крака липсват. Какавидата е бяла, дълга около 18 мм.

Люцерновият сечко има едно поколение годишно. Зимува като ларва в повредените корени. Храненето продължава през настъпилата пролет. Какавидите се образуват в средата на май в мястото на повредата. Новото поколение възрастни се появява в средата на юни. Хранят се с цветните части на някои плевели от сем. Сенникоцветни (Umbelliferae) и Сложноцветни (Compositae*) Женските, достигнали полова зрелост, снасят яйцата около кореновата шийка на растенията. Излюпените през юни и юли ларви навлизат централния корен. След това изяждат вътрашността от кореновата шийка надолу до 8 см. В един корен има една ларва.

Над повърхността люцерновите растения имат потиснат растеж и развитие. Някои от тях загиват до края на годината. Това се отразява на добива от люцерновите площи. Застудяването на времето постепенно спира развитието на ларвите. Те спират да се хранят и остават да зимуват в местата на повредата.

Люцерновият сечко е в по-голяма численост в старите люцернища. Той може да бъде установен и в площите за производство на семена.

Борбата с този вид е трудна и това произтича от скрития начин на живот на ларвите. Следователно не трябва да бъде допуснато те да се вгризат в корените на люцерната. Площите, където това е допуснато в голяма степен, подлежат на дълбоко преораване. При това над 90% от ларвите загиват.

Задължително е площите за семепроизводство и прилежащите участъци около тях трябва да бъдат чисти от плевели. Наблюденията на застрашените площи трябва да установят масовата поява на възрастните и мястото на тяхното концентриране, за да бъде успешна химическа борба. При това трябва да бъдат защитени пчелните семейства. Изборът е задача на специалиста по растителна защита, който взема под внимание ефикасността на продукта, продължителността на неговото действие и неговата категоризация за безопасност.

(* Или Asteraceae*

Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита

Забравен неприятел ли е люцерновият сечко?
2162
 

Последни материали
Виж
80% от средствата ще бъдат гарантирани от държавата
Полша обмисля да подпомогне зърнопроизводителите с евтин заем, вместо със субсидии
Няма да е септември, няма да е есента
Стартирането на първия Магазин за хората се отлага за края на годината
Среща в МЗХ с браншови организации
Започна обсъждане на промени в Закона за собствеността на земята
Жителите на с. Крива бара събират пари
29-годишен фермер влезе в огъня, за да спаси селото си и ... остана без трактор
Закъснели сме
Утре да започне ваксинирането срещу шарка по овце и кози, призова шефът на Съюза на ветеринарите
За по-добро хранене на растенията
Ползи от лимонената киселина за градината
Свързани материали
Виж
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
АВТОРИ |  РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2025
RSS новини