При посещението си миналата седмица в Съединение министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов се срещна с фермери, с които обсъди актуални въпроси, свързани с пролетната сеитба, хода на кампанията за директните плащания и с новите нормативни промени по преструктурирането на агенцията за борба с градушките и др. Синор.БГ препечатва интервюто с министър Порожанов, публикувано на интернет сайта Агропловдив.бг.
Г-н Порожанов, как ще коментирате несъгласието на Асоциацията на застрахователите да участва във финансирането на бъдещото държавно предприятие за защита от градушки?
Концепцията, която излезе, беше включила нещо, което аз лично не подкрепям, застрахователите също. По никакъв начин едно подобно предприятие не трябва да се занимава с обезщетения, наводнения и т.н. Такова нещо не може да има, така че тук съм солидарен със застрахователите. Законопроектът, който ще бъде качен за публично обсъждане, няма да съдържа този елемент. Идеята на бъдещото предприятие е да замени агенцията за борба с градушките, за да може защитата да обхване цялата страна. В момента се изграждат още няколко площадки и земеделските площи ще нараснат като покриваемост около 30%. 33 процента от земеделските площи са защитени чрез ракетния способ. Той, между другото, е по-скъп. За останалите земеделски територии, те са основно в източната част на страната и в Добруджа, идеята е да бъдат покрити със самолетен способ, за да бъде обхваната цялата страна. Цялата тази защита трябва да бъде финансирана и държавата не може изцяло да се ангажира с този процес. Затова в много срещи със земеделците (ще имаме публично обсъждане, когато излезе законопроекта) сме говорили, че трябва да има такси, които ще бъдат част от финансирането на дейността. Горе-долу изчисленията ни до момента са за около 50 стотинки на декар, без пасища и ливади.
Ще има ли диференциране на ставката според вида на отглежданите култури?
Засега не обмисляме подобно диференциране.
Общините ще участват ли във финансирането?
Не, не мисля. Когато се ползва самолетния способ (пример - София), това означава, че и урбанизираната територия ще бъде защитена чрез разбиване на градушката на по-малки късчета или за предотвратяване на градушката. Разбира се, това ще се отнася за по-голяма част на урбанизираната територия на страната, за Пловдив например това няма да се отнася. Защото там, където има ракетен способ, не може да се ползва едновременно и самолетният способ. Затова в конкретния случай в София и в други градове, където няма ракетни площадки, самолетният способ ще способства за предпазване на урбанизираните територии. В тази връзка сме си позволили да си мислим, че би било добро да ползваме като източник за финансиране и приходите от застрахователни премии. Най-вече - основният приход, който е бил елемент от нашите наблюдения, са приходите от застраховките на автомобилите. Те са около 500 милиона лева годишно, като за последната година малко над 60% от тях са плащания към застрахованите лица. Това е бил един от мотивите да поискаме да има подобен приходоизточник в закона. Ако той падне, ние трябва да го заменим с друг - трябва да вдигнем вноските, успоредно на държавата и на земеделците. Иначе няма да можем да покрием този разход.
И все пак - застрахователите ще участват ли?
Дали ще бъде прието част вноските на застрахователите да бъдат елемент на приходите на това предприятие, нека го реши законодателят. Тук трябва да има и малко по-голяма кооперативност, поне аз така си мисля. Тази кооперативност е част и от доверието между застрахователи и земеделски производители като потенциални лица за застраховане. Тя в момента не е на добро ниво. Говорейки си със земеделците, като ги попитам искат ли да бъдат задължителни земеделските застраховки, техният отговор е: "Добре, г-н министър, обаче в края на краищата ние не се разбираме много добре със застрахователите." Искам да кажа, че взаимоотношенията и културата на застраховане трябва да бъдат малко по-различни. Знаете, ние имаме държавна помощ за покриване на част от застрахователната премия, но тя дори не се изразходва, а бюджетът й е 1,5 милиона лева. България за разлика от други европейски страни няма застраховка за суша. А няма какво да се заблуждаваме - сушите ни чакат през следващите години. В Испания и Португалия миналата година, да не назовавам силно число, но над 30% от земеделието им беше засегнато от сушата. Не казвам, че ние трябва да имаме някакви съвършени модели. Но въпросът в конкретния случай е да се опитаме да направим малко по-цивилизовано управление за борба с градушките. Защото в момента всичко е много екстензивно - държавата вади едни пари, плаща ги, купуваме ракети, стреляме и покриваме едва 30% от земеделските земи.
В някои райони земеделците не са съгласни реколтата им да бъде защитена чрез самолети ...
Ние няма да сме пионери в използването на самолетния способ. Той е една алтернатива да покрием страната, защото няма смисъл да строим площадки и да трупаме разходи за заплати на хората. Тук мога да кажа, че на служителите на агенцията за борба с градушките ще им бъдат увеличени заплатите с 10%, както сме поели ангажимент, въпреки че имаме бюджетни трудности.
Каква част от издръжката на бъдещото държавно предприятие е предвидено да се плати от застрахователите?
Парите, които застрахователите трябва да внесат, са 0,8% от техните премийни приходи за застраховки на автомобили и против пожари. Ние сме планирали около 5-6 милиона, които да влизат. Това ще бъде около 20% от приходите в предприятието по нашите сметки, а ние взимаме информацията от Комисията по финансов надзор. Но нека видим как ще се извърви предложеното в концепцията, защото виждате, всяко едно нещо първо трябва да мине по трудния начин. Все пак парламентът трябва да вземе решение, а депутатите могат да имат други визии. Пък и Министерският съвет още не се е произнесъл.
Забележка: Интервюто е с въпроси, зададени на земеделския министър при посещението му в Съединение миналата седмица.
