Оборският тор поддържа равновесието на хумуса. Спомага за подобряването на поглъщателната способност на почвата и влияе благоприятно върху механичните и физичните свойства. Той съдържа ензими, хормони, антибиотици, които стимулират развитието на растенията.
Съхранението на оборския тор се извършва в торища или на площадки. Там настъпват промени, като количеството на сухото вещество бързо намалява, а концентрацията на хранителните вещества се увеличава. Най-често съхраняването на оборския тор се извършва по студен начин. Пресният оборски тор се изнася от обора и се натрупва на площадката. Височината на притъпканата фигура би трябвало да достигне 1,5 метра. При този студен начин на съхранение температурата вътре в купа не надминава 40ºС. Разлагането на органичната маса е по-бавно и загубите на сухо вещество и азот са по-малки. Така полуразложен тор се получава за около 5 месеца, а разложен за 9-10 месеца.
Пресният оборски тор, при който сламата е с още запазен жълт цвят и здравина, а водният извлек е мътен, червено-жълт или зелен, може да се използва само като биотопливо. Прилага се в разсадопроизводството или при отглеждане на културите в култивационни съоръжения. Такъв тор не бива да се внася в почвата. Ако се наложи да се използва, трябва да се внесе и минерален азот, за да се избегне токсичността върху растенията.
Полуразложеният оборски тор е загубил 20% от първоначалното си тегло. В него все още сламата се различава, но цветът й е кафяв, а водният извлек е гъст и тъмночервен. Ферментационните процеси на азотосъдържащите вещества са напреднали. Такъв оборски тор може спокойно да се внесе в почвата.
Разложеният оборски тор е загубил около 50% от първоначалното си тегло. Сламата в него не се различава. Тя е черна, мазна, а водният извлек е мътен, но безцветен. По-голямата част от хранителните вещества са в достъпна форма за растенията.
Прегорелият оборски тор представлява зелениста маса с безцветен и прозрачен извлек. В това състояние той е загубил 75% от първоначалното си тегло.
Ефектът от торенето с оборски тор зависи, както от количеството и качеството му, така и от времето на внасянето в почвата. Той се използва предимно при окопните култури - царевица, слънчоглед, цвекло и други. Заорава се с дълбока оран. Нормата на торене с оборски тор зависи от състоянието му, почвено-климатичните условия, културата, очаквания добив и др.
Обикновено се внасят 3-5 тона полуразложен оборски тор на декар, периодично през няколко години. През първата година от 1 тон оборски тор растенията биха могли да усвоят около 1,5 азот, 0,8 кг фосфор и 4,5 кг калий.
