До края на януари зеленчукопроизводителите са длъжни да представят във фонд „Земеделие“ отчетните документи, с които да докажат каква част от произведената през 2018 година продукция е реализирана на пазара, за да получат обвързана подкрепа по директните плащания. До крайната дата 31 януари има достатъчно време, но браншовите организации ще поискат от администрацията отчет за фактурите, представени при продажбите на картофи, съобщиха за Синор.БГ хора от бранша.
Вече втора година при получаването на обвързаната подкрепа производителите на картофи декларират около 110 хиляди декара засадени площи, което е три пъти повече от купените сертифицирани семена, декларирани в Българската агенция по безопасност на храните, припомнят от браншовите организации на картофопроизводителите. Семената стигат за отглеждане на около 35 хил. дка. Вместо това заявените ниви са 110 хиляди, което означава, че дори при минимални добиви от декар, целият пазар през 2018 г. би трябвало да е залят от български картофи. В същото време търговските вериги са пълни с френски, германски или полски зеленчук, което отхвърля тезата за подпомагане на родното картофопроизводство, коментираха за Синор.БГ хора от бранша.
При срещите на браншовите организации с ръководството на министерството на земеделието през лятото на миналата година фермерите предложиха контролът върху декларираните площи за обвързаната подкрепа да бъде поет от самите браншовици, тъй като работещите фермери се познават много по-добре помежду си. А и практиката в Европа е подобна. Честно работещите фермери наричат останалите „чертожници“ или „схемаджии“, които би трябвало да бъдат заловени от контролните органи, вместо върху тях да има чадър, каквато е досегашната практика.
През лятото на миналата година администрацията на министерството и фонда не приеха предложението за контрол от самите браншови организации и обещаха да засилят контрола на полето.
Само да припомним, че схемата с картофите успешно замени схемата за източване на евросредства с тиквите, като в редица региони кухи фирми, близки до властта, купуват евтини семена за картофи, колкото да докажат, че има някакви посеви на полето. Никой от тях обаче не прави разходи за отглеждане, прибиране или реализация на продукцията, защото единствената цел е да се източват евросубсидии по обвързаната подкрепа.
С последната нотификация от Европейската комисия от 2018 г. беше решено бюджетът за плодове и зеленчуци да бъде разпределен секторно по видове отглеждани култури. Проблемът е, че този бюджет за картофите остана изключително висок, базиран върху „заявените“ 110 хил. декара вместо реалните 35 хиляди дка, припомниха картофопроизводители, за които схемаджийството само подкопава имиджа на бранша.
Ще припомним, че общият бюджет за зеленчуци в периода от 2019 г. до 2021 г. е 34,8 милиона лева, от които 17 милиона лева ще се отпускат за картофи, кромид лук и чесън, докато за полски домати, патладжан, краставици и корнишони парите ще са едва 8,7 млн. лв., а за пипер – 4,6 млн. лв. Тези бюджети се разделят поравно за трите години, така че без всякаква икономическа логика е решено най-много да получават фермерите, които отглеждат картофи, кромид и чесън вместо тези с домати, пипер или краставици.
В началото на февруари 2019 година представителите на браншовите организации от сектор плодове и зеленчуци ще поискат нова среща с администрацията, на която да получат пълен отчет за картофите, реализирани на пазара през 2018 г. Целта е бизнесът да засили контрола върху родната администрация, което единствено би дало ефект при разходването на евросредства. Синор.БГ с интерес ще проследи как администрацията би доказала размера на реализираните картофи при сегашното потребление.
