Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) заявява категоричното си несъгласие срещу предлаганите от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изменения в законите за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и за арендата в земеделието, свързани с размера на рентните плащания и въвеждането на задължителни дългосрочни договори за ползване, подменящи свободата на договаряне и ограничаващи правото на собственост. В позиция, изпратена до медиите, от БАСЗЗ съобщават, че тези предложения противоречат и на Конституцията.
От асоциацията са представили своите аргументи и по време ва среща, проведена на 3 ноември със заместник - министъра на земеделието и храните Иван Капитанов. Припомняме, че днес браншовиците провеждат и първата си дискусия по концепцията на Закон за кооперирането с ръководството на земеделското министерство.
Според БАСЗЗ определянето на минимален срок на договорите за ползване на земеделска земя ще ощети 3,5 милиона българи - собственици на земеделски земи. “То е в противоречие с конституционните принципи за неприкосновеност на частната собственост, свободни пазарни отношения и свобода на договаряне. Никакви съображения от икономическа целесъобразност не могат да имат преимущество над тези принципи”, посочват от БАСЗЗ.
Според тях предложенията на НАЗ били “опит за узурпиране на частна собственост, тъй като частният собственик на земеделска земя няма и минимална гаранция, че ще получи справедлива и свободно договорена рента след първата година от дългосрочния (аренден) договор. На собственика не е предоставена възможност да разтрогне едностранно и отпише дългосрочния договор за ползване при неплащане на рентата в срок и в договорения размер, като трябва да търси правата си единствено по съдебен път в съдопроизводства, които продължават с години. През това време, освен че е принуден да прави непосилни съдебни разходи, собственикът е фактически ограбен, защото земята му се ползва, без да се плаща”, посочват от БАСЗЗ.
Почти всяко българско домакинство разчита на доходи от наем и аренда на земеделска земя. Не малка част от получателите на такива доходи са възрастни хора. Те ги очакват, особено в края на годината, за да посрещнат празниците, да покрият нужди за здраве или за бита, обясняват от БАСЗЗ. И допълват, че с въвеждането на задължителни дългосрочни договори ще зачестят случите на неплащане на рента след първата година от ползванетo. По този начин не само се отнемат доходи от милиони собственици, които за няколко години ще са загуби за милиарди левове неполучени ренти, но това ще се отрази негативно и на цената на земята. Към днешна дата практиката на повечето собственици е да сключват едногодишни договори за отдаване под наем именно за да намалят рисковете от неплащане на рентите, посочват от Асоциацията.
БАСЗЗ се обявява и срещу исканията за административното налагане на дългосрочна валидност на т.нар. комасирано ползване чрез механизма на служебните разпределения след доброволни споразумения по чл. 37в от ЗСПЗЗ, които сами по себе си представляват несправедлив и порочен модел. Тази практика узаконява възможността за преразпределение на частна собственост без знанието и съгласието на собственика и поставя по-малките стопани в зависимост от по-големите ползватели. Доброволните споразумения не могат да бъдат валидни за повече от една стопанска година, тъй като всяка година съставът на участниците и техните правни основания се променят. Въвеждането на административни актове с дългосрочно действие ограничава правата на собствениците на земя, смятат от Асоциацията.
БАСЗЗ е за комасирано ползване на земеделските земи, но единствено на базата на доброволни договорености между собственици и ползватели, без служебни разпределения с административен акт. Ролята на администрацията може да бъде само подпомагаща, не решаваща.
От БАСЗЗ посочват, че административната намеса в договорните отношения създава предпоставки за изкривяване на пазара и подкопава доверието в сектора. Според тях законодателни промени, засягащи милиони собственици, не трябва да се подготвят без задълбочен предварителен анализ, оценка на въздействието и широк обществен дебат, което води до несигурност и липса на прозрачност.
Припомняме, че предложенията за поземлена реформа на НАЗ са създадени, за да се дискутират с всички засегнати страни. Приемаме, че от БАСЗЗ са решили да комуникират темата през медиите. Въпросът е, че нито експертите на НАЗ, нито на БАСЗЗ биха пристъпили принципите си и е редно да обсъждат бъдещото законодателство естни разговори – както работнодателските държави днес се обединиха, за да изразят общото си негодувание срещу проектобюджета за 2026 г., предложено от правителството.
