Патронът на българските будители Иван Рилски е най-великият български светец, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, още приживе наричан „земен ангел“ и „небесен жител“. Роден е в бобошевското село Скрино вероятно през 876 г. и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I, като най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927 – 969).
Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври. Във всичките 15 на брой жития, писани в различни векове на старобългарски или на църковнославянски език, и в службите в памет на светеца е употребено само монашеското му име Йоан.
Житията му посочват, че до 25-годишна възраст Иван Рилски е пастир. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 km от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
Умира на 18 август 946 г. на около 70-годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.
Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение и съставя своето „завещание“. Този Завет той оставя на учениците си на 25 март, Благовещение, 941 г. Текстът му, запазен в преписи от XVIII и XIX век, е изпъстрен с множество библейски цитати от Стария и Новия завет. Според Иван Гошев Заветът е близък до съставения от Теодор Студит Устав на Студийския манастир в Цариград. Някои учени обаче подлагат на съмнение автентичността му и смятат, че той е бил написан след XVII век.
След смъртта си през 946 г. св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Около 989 – 992 г. неговите мощи са пренесени от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман-Гаврил в Средец.
Това става на 19 октомври и оттогава на този ден се чества неговата памет. Отначало мощите на светеца са положени в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“, а след това пренесени в църквата „Св. апостол и евангелист Лука“. През XII век в негова чест е построена църквата „Свети Лука“ при която се образувал и манастир. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143 – 1180).
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан Рилски го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.
На 1 юли църквата празнува връщането на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.
На 29 и 30 юли 2009 г. на заседание на Свети Синод Великотърновският митрополит Григорий е измолил частица от мощите на свети Иван Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени лично от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир – епископ Евлогий. Мощите на свети Иван Рилски са посрещнати изключително тържествено с военни почести от множество вярващи християни в града.
