Начало » Новини » Страната
19.10.2018 г.

На 19 октомври България отдава почит на свети Иван Рилски, или Отчовден

Християнски празници
На 19 октомври България отдава почит на свети Иван Рилски, или Отчовден

Wikipedia

Патронът на българските будители Иван Рилски е най-великият български светец, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, още приживе наричан „земен ангел“ и „небесен жител“. Роден е в бобошевското село Скрино вероятно през 876 г. и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I, като най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927 – 969).

Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври. Във всичките 15 на брой жития, писани в различни векове на старобългарски или на църковнославянски език, и в службите в памет на светеца е употребено само монашеското му име Йоан.

Житията му посочват, че до 25-годишна възраст Иван Рилски е пастир. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.

Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 km от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.

Умира на 18 август 946 г. на около 70-годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.

Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение и съставя своето „завещание“. Този Завет той оставя на учениците си на 25 март, Благовещение, 941 г. Текстът му, запазен в преписи от XVIII и XIX век, е изпъстрен с множество библейски цитати от Стария и Новия завет. Според Иван Гошев Заветът е близък до съставения от Теодор Студит Устав на Студийския манастир в Цариград. Някои учени обаче подлагат на съмнение автентичността му и смятат, че той е бил написан след XVII век.

След смъртта си през 946 г. св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Около 989 – 992 г. неговите мощи са пренесени от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман-Гаврил в Средец.

Това става на 19 октомври и оттогава на този ден се чества неговата памет. Отначало мощите на светеца са положени в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“, а след това пренесени в църквата „Св. апостол и евангелист Лука“. През XII век в негова чест е построена църквата „Свети Лука“ при която се образувал и манастир. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143 – 1180).

През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан Рилски го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.

На 1 юли църквата празнува връщането на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.

На 29 и 30 юли 2009 г. на заседание на Свети Синод Великотърновският митрополит Григорий е измолил частица от мощите на свети Иван Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени лично от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир – епископ Евлогий. Мощите на свети Иван Рилски са посрещнати изключително тържествено с военни почести от множество вярващи християни в града.

На 19 октомври България отдава почит на свети Иван Рилски, или Отчовден
4384

Последни материали
Виж
По СЕПП участие са заявили 60 248 земеделци
106 727 земеделски стопани подадоха заявления за Кампания 2019
Валентина Петрова, търговски представител на „Лебозол България“:
Листното подхранване през есента става все по-наложително
MARS
По-оптимистична прогноза за добивите от пшеница и царевица в ЕС през 2019 г.
Решения на Министерския съвет
Правителството удължи с още 11 години концесията на „БМФ Порт Бургас“
Отличия
Еврокомисарят Мария Габриел получи медал за принос в защита на интересите на европейските творци
Условия
Кандидатствайте за европейска награда за гражданското общество в ЕС за 2019 г.
Свързани материали
Виж
През юни овошките се нуждаят от поливане и подхранване
Съвети за градинари
Правилното поливане на доматите е залог за богат добив
Важно за градинаря
Подхранване, поливане и формиране на тиквичките
Инвестиции
Държавата е дала 1 милион лева за новия полигон срещу градушките в Хасковско
Проверки
След дъждовете язовирите на „Напоителни системи“ имат 40 процента свободен обем
При участието на 187 фирми на площ от над 37 700 квадратни метра
Откриха тазгодишното издание на земеделско изложение БАТА Агро
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам