Йоан Кръстител, известен като Йоан Предтеча, е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието предсказва пришествието на месията (Христа). Между евангелските личности, които са обкръжавали сина божий, предтечата заема изключително място, както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение. След празника на Кръщението Господне, съборно се почита и се прославя с песнопения Кръстителят. А самата дума „събор“ означава, че народът се събира в църквата, за да извърши богослужение в чест и за похвала на сега прославяния велик предтеча и кръстител Йоан.
Дълга е историята и за мощите на Йоан предтеча. През години се твърди, че по божията промисъл неговата чудотворна глава се предава от ръка на ръка, до времето, когато в Константинопол властва вдовицата на император Теофил Теодора. – майка на император Михаил III. Пренасянето на главата в столицата на Византия се приписва освен на нея, също и на патриарх Игнатий. Според други източници главата на Йоан Кръстител е погребана в църква, основана от царица Елена (майка на Константин Велики) по време на поклонението ѝ по Светите земи и носеща неговото име. Църквата „Св. Йоан Кръстител“ в Дамаск просъществува до 635 г., когато мюсюлманите завземат града и я превръщат в джамия, известна днес като Омаядската джамия или Голямата джамия. Тя е сред най-големите в света, а в нея и до днес (20.-21. век) се съхранява глава, за която се смята, че е на Йоан Кръстител - открита при археологически разкопки. През 2001 г. папа Йоан-Павел II посещава Дамаск и Омаядската джамия и се покланя на мощите му. Така става първият папа, влязъл в джамия.
Повечето от мощите на светеца най-вероятно се съхраняват в Александрия, където още средновековни източници посочват, че тялото почива. Намереният скелет на мъж с липсваща глава, датиран към 1 в., потвърждава, доколкото е възможно, това твърдение.
На 28 юли 2010 година в България при археологическите проучвания на средновековния манастир „Свети Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван, близо до Созопол, в основите на най-старата му църква, построена в края на IV – началото на V век, при разчистването на основата на олтарната маса на дълбочина 0,6 m под пода ,професор Казимир Попконстантинов откри мраморен реликварий (мощехранителница) с форма на малък саркофаг, дълъг 18 cm и висок 14 cm. Реликварият от алабастър съдържа части от ръка, лицева част и зъб. Появяват се съобщения в медиите и репортажи, че според някои български учени откритите мощи принадлежат на Свети Йоан Предтеча и са донесени в Созопол в 4 век от Константинопол.[4][5] През юни 2012 година екип на професорите Том Хигам от Оксфордския университет и Ханес Шрьодер от Университета в Копенхаген публикуват ДНК-анализ, според който всички намерени частици са на един и същ човек, който е живял в Близкия изток в началото на 1 век след Хр. Мощите се съхраняват в созополската църква „Свети свети Кирил и Методий“.
Според народното вярване свети Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
Важен елемент в ивановденските обичаи е появата в ранно утро на маскирани и предрешени мъже с маски, които, преминавайки от дом на дом по-специално в Северна България, със своите игри, музика и ритуали донасят разнообразие. Има радост и сигнал, че е време студът и снегът да дадат място на първите пролетни лъчения и цялостното преминаване на Българската земя към ново начало. Кукерските игри и ритуали са индивидуални за всеки район, но като цяло целта им е да прогонят злите сили (били те и застояло тримесечно зимно настроение) и дадонесат здраве и берекет за предстоящата година.
На Ивановден изтича срокът, през който коледарските и маскирани дружини обхождат домовете.
На Ивановден имен ден имат всички, които носят имената Иван, Иво, Йоан, Йоана, Йоанна, Иванка, Ивана, Ива, Ивайло, Ваньо, Ванчо, Ивелин, Ивелина, Калоян, Йонко, Жана, Яна, Ян, Ивона и др.
