Тече втори програмен период от прилагането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), но министерството на земеделието все още не е предоставило достъпни модели за финансиране на агросектора с нисколихвени кредити, въпреки че европейските фондове предлагат начини за финансиране чрез допълнителните финансови инструменти. Само преди месец румънското правителство подписа с Европейската инвестиционна банка споразумение за въвеждане на подобни инструменти.
На този етап българската администрация е само на ниво анализ за предварителната оценка от прилагане на тези финансови инструменти чрез ПРСР.
Препоръката е министерството е да се въведе като пилотен проект финансов инструмент, включващ финансиране чрез заем с поделяне на риска с две възможности:
- Кредити за съфинансиране на проекти за земеделски и неземеделски инвестиции в селски райони, включително инвестиции, финансирани по програма ЛИДЕР;
- Самостоятелни заеми (т.е. без съфинансиране от безвъзмездните средства), които ще бъдат отпускани съгласно критериите по под мерки 4.1, 4.2, 6.4.1, 6.4.2. Доколкото потенциалът по мерки 8.6 и 16.1 от ПРСР е ограничен, включването им като допустими по ФИ ще усложни изпълнението по програмата.
Въз основа на предложената инвестиционна стратегия на министерството препоръчителният размер на финансирането със средства по ПРСР 2014-2020 ще бъде в размер на 40 млн. евро. Съществува възможност и за допълнителна капитализация чрез пренасочване на част от ресурса по гаранционната схема от ПРСР 2007-2013 към новия инструмент.
Анализът на очакваните резултати се основава на предложения в инвестиционната стратегия пилотен финансов инструмент, при който през първите две години от действието на инструмента ще се отпуснат заеми за 31,4 млн. евро годишно, които заедно със средствата, отпуснати от погасени кредити, ще достигнат общ размер на кредитния портфейл от 72,3 млн. евро за период от 4 години напред.
Всяка малка ферма, микропредприятие или кооперация поставят на преден план в проблемите за бизнеса си достъпа до банково финансиране.
При заделяне на 40 млн. евро по ПРСР очакванията са през втората и третата година предоставения ресурс да се усвои напълно, като отпуснатите кредити от финансовите посредници да достигнат 62,9 млн. евро.
При условие че средното самоучастие е в размер между на 30% от размера на инвестициите (по схемата по ПРСР 36,5% се реализират със собствени средства), очакваният общ размер на инвестициите генерирани с подкрепата на инструмента ще е в размер на 103 млн. евро.
При среден кредит в размер на 200 хиляди евро (средна стойност на кредитите по ПРСР 2007-2013) броят на предприятията, които ще се възползват от схемата, е 360, като очакваните лихви са в диапазона 2% до 3,5%. При средни лихви по кредитите от 2,5%, спестените лихви от страна на кредитополучателите за период от 4 г. ще са в размер на 4,4 млн. евро.
Поуки от финансови инструменти, прилагани до момента
Разгледано по региони, с най-голям среден размер в България са стопанствата в район Северозападен – 31 хектара, докато в Южен централен регион средният размер е 9 хектара. Стопанствата в България за значително по-големи от съседните на нас Гърция – 6,8 хектара на стопанство и Румъния с 3,6 хектара.
Увеличените площи водят до увеличение и на производството (Standard Output) с 44%, от 2,3 млрд. евро през 2005г. до 3,3 млрд. евро през 2013 г. при намаление на заетите (изчислени като Годишна работна единица – ГРЕ /AWU) с 49% за същия период.
Разпределени по стандартен производствен обем по данни от Евростат към 2013г., стопанствата с над 500 хил. евро са едва 1 230 бр., но допринасят за 40 % от производството, при същия дял на Използваната земеделска площ (ИЗП/UAA) и едва 8% от заетите. В ПРСР 2014-2015 г. е идентифицирана нуждата от повишаване на жизнеспособността и устойчивостта на малките земеделски стопанства, които имат ниска производителност и високи разходи поради неефективен размер. При дял от 65% от заетите, стопанствата с под 8 000 евро СПО допринасят за едва 13% от стандартния обем. Развитието на устойчиви и жизнеспособни малки земеделски стопанства обаче е важен фактор за намаляване на риска за обезлюдяване на селските райони.
По вид на произвежданата продукция най-значим дял - 44% в стандартния производствен обем заемат производителите на зърнени, маслодайни и протеинови култури, където са заети и 59% от площите и 11% от заетите. Втори по значимост е млечния сектор (specialist dairying) който допринася за 8% СПО и ангажиращ 10% от заетите, следван от производителите на полски култури (General field cropping) със 7% от СПО, 10% от заетите и 22% от площите.
По произведена продукция по основни цени и цени на производител растениевъдството в България се движи в синхрон със средно европейските тенденции, но при животновъдството има изоставане. При дял от 36% през 2008г. животновъдството намалява до 27% за 2017г. при средни стойности за ЕС от 43% за 2008 г. и 45% за 2017 г.
По данни от презентации към десето заседание на Комитета по наблюдение на ПРСР 2014-2020, анализът на сключените договори по мярка 4,1 показва, че за 2015 и 2016 г. 304 млн. евро са насочени към проекти с инвестиции и дейности в сектор „животновъдство”, или 46% от общата сума, следвани от проекти с инвестиции и дейности насочени в сектор „плодове и зеленчуци” – 260 млн. евро или 40% от договорите. Средният интензитет на помощта за двете години е в размер на 329 млн. евро или 58%. За останалите приоритетни сектори са заделени средства в размер на 52,5 млн. евро по проекти за 89,9 млн. евро.
Потенциал за увеличение има и в редица ниши с по-висока добавена стойност като органичното земеделие. През 2015 и 2016 г. нарастват и площите за органично земеделие, като към 2016 г. са 3,2% от всички (по ИЗП), но изоставането е значително спрямо средни стойности за ЕС от 6,7%, където лидер е Австрия с над 21%. Ограничаващи фактори за развитието на ограниченото земеделие у нас са ниската покупателна способност и липсата на устойчиво търсене на месния пазар. По данни от доклад на USDA8 над 80% от местните биологични продукти се изнасят, докато повечето органични храни на пазара всъщност идват от внос. България води ЕС по отношение на биологичните пчелни кошери и производството на органичен мед, който е основен продукт в износа.
Брутна добавена стойност
По данни на Евростат Брутната добавена стойност (БДС) в сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ (по текущи цени) намалява от 2,2 млрд. евро през 2008 г. до 1,9 млрд. евро през 2017 г., като 91% от стойността се дължи на селското стопанство. През 2008 г. сектора представлява 7% от общата брутна добавена стойност в икономиката на България, докато през 2017 г. намалява до 4,3%, но остава значително над средно европейските стойности от 1,6% за 2017 г.
В годините след кризата брутната добавена стойност в селското стопанство намалява значително, като през 2009 г. е едва 69% от тази през 2008 г. В годините след това се наблюдава ръст, но стойностите остават под средно европейските за разлика от брутната добавена стойност на всички сектори, където изпреварваме средно европейските стойности.
По размер на задълженията големите фирми финансират част от ръста на активите чрез кредити, като увеличението е от около 200% за най-големите и от около 100-150% за средните стопанства.
Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) към момента не оказват особено влияние в сектор „Селско, горско и рибно стопанство“, като в последните години се наблюдава спад. По данни на НСИ, ПЧИ през 2016 г. са в размер на 84 млн. евро или 0,4% от общия размер, при 108 млн. евро през 2008 г. или 0,6% от общия размер.
Въпреки общото подобрение на показателите за достъп до финансиране в последните години тенденцията при предприятията които не търсят финансиране поради очакван отказ (обезкуражени) се увеличава и към 2017 г. те са 6%;
Съгласно доклад, публикуван през 2018г. на страницата Фи-компас под заглавие „Финансовия недостиг в земеделския сектор“, в България дисбалансът между търсенето и предлагането на кредитиране в сектор земеделие е огромен – търсенето е в размер на 115,6 млн. евро, а предлагането - за 341,2 млн. евро;
Високи стойности за дисбаланс между търсене и предлагане се посочват и в изчисленията от Международната финансова корпорация, част от групата на Световната банка.
Съгласно ПРСР 2014-2020 броят на микропредприятията в селски райони е 90 хиляди. При използване на средните данни за ЕС при оценката финансовият недостиг на тази група е в размер на 152 млн. евро. И понеже прилагането на гаранционната схема през първия период имаше своите проблеми, затова в сегашния анали се предлага използване на други инструменти.
Допълнителни публични и частни ресурси
Подходящо разработеният финансов инструмент има потенциал да увеличи размерът на финансирането достъпно до предприятията от сектор „Земеделие“ в България, като същевременно намали съществено и разходите за неговото обслужване.
Именно затова се предлага и следното структуриране на финансовия инструмент с бюджет по програмата от 40 млн. евро, който да стартира през 2019 г. и срок за включване до декември 2023 г.
- При разпределение на бюджета в размер на 10 млн. евро за кредити за съфинансиране (покриващи калкулирания недостиг по проекти по ПРСР) и 30 млн. евро за самостоятелни заеми, се предвижда да се реализира портфейл в размер на 72,3 млн. евро, от които 15%, или 9,4 млн. евро от повторно използване на средства (рециклиране на ресурс).
В този случай се очаква да бъдат кредитирани 400 предприятия, основно през първите две години. Очакваната средна лихва по кредитите за съфинансиране ще бъде в размер на 2% и 3,5% за самостоятелните заеми. Обезпеченията спрямо стандартните изисквания на банките с приоритет ще са активите, придобивани със средства от отпуснатите кредити. Максимален срок за връщане на заемите ще бъде 120 месеца за инвестиционните и 60 месеца за оборотните.
Минимален матуритет на заемите – 12 месеца. Целта е минимум 50% от генерирания портфейл да е към микропредприятия/или специални фокус групи (към малките земеделски стопанства, млади фермери, фермери в планински райони и др.).
