Начало » Новини » Интервю
16.02.2021 г.

Защо от „помощ” нисколихвените заеми се превръщат в „безпомощност” за сектора

Мнението на бизнеса
Защо от „помощ” нисколихвените заеми се превръщат в „безпомощност” за сектора

sinor

Покрай клишето с огромните средства, които влизат в земеделието, през последната година станахме свидетели и на обещанията за подпомагане с нисколихвени кредити, които обаче от „помощ” се превърнаха в огромна „безпомощност” за сектора. Като неефективността от тази подрепа лъсна особено силно при дребните фермери - първо, защото тежките процедури обезсърчиха реално нуждаещите от това финансиране и второ – защото дори средните и малки зърнопроизводители, които иначе биха могли да разчитат на тези кредити, миналата есен се отказаха от тях заради бюрократичните пречки. И в резултат - от регистрираните над 30 хиляди земеделски производители в страната кандидатите за нисколихвени заеми за семена и торове се оказаха само 55.  

При този провал беше близко до ума правилата за това нисколихвено кредитиране да бъдат променени, защото нали помощта трябва да достигне до стотици стопани, все пак. Корекции в изискванията не последваха - и така на 21 януари тази година управителният съвет на фонд „Земеделие” се похвали с новината как за първи път отпуска 6 милиона лева за бранша на плодовете и зеленчуците, предоставяйки им нисколихвени заеми за покупка на семена и торове.

„Чудото невиждано” обаче беше посрещнато с огромно разочарование от страна на малкия бизнес. И скоро след като фондът оповести процедурите за това подпомагане, в няколко писма до министъра на земеделието представители на браншовите организации помолиха за преоценка на административните правила, доказвайки, че те са напълно неизпълними от дребните стопани.

Не, че малкият бизнес няма нужда от нисколихвено кредитиране. Напротив! Въпросът е обаче как администрацията да го направи изпълнимо, така че дребните фермери да разчитат на кредитни линии, обслужвани от фонда. И за тези заеми да не се изисква от земеделците първо да си купят семената и едва след като представят фактурите, да кандидатстват за заеми. „Та нали, ако те имахме парите, нямаше да искаме заеми..?”, попитаха риторично земеделците.

Ще припомним, че още през април 2020 г. от сектора на плодовете и зеленчуците помолиха държавата за нисколихвено кредитиране, като поводът за това искане тогава беше свързан с невъзможността на градинарите да си осигурят начален капитал за отглеждането на зеленчуците.

От министерството на земеделието обещаха солидна подкрепа от 30 милиона лева – и то само за производителите на плодове и зеленчуци, на които да бъдат отпуснати нисколихвени заеми за подкрепа в условията на Корона вируса. Цяло лято и есен обаче нито министерството, нито фондът направиха нещо за този вид помощ, а фермерите днес се питат по кои ли други направления бяха преразпределени тези милиони.

Срещу пречките за ползване на нисколихвените заеми първи реагираха от Националната биоасоциация, но без особен резултат. Преди дни с официално писмо до министъра на земеделието Десислава Танева се е обърнала и Пенка Великова, председател на групата на горнооряховските производители на плодове и зеленчуци „Градинар.груп”, която предлага алтернатива, обоснована от нея като експерт, защото като бивша банкерка тя е наясно с правилата за финансиране не по-зле от чиновниците във фонд „Земеделие”.

„Помощта от 6 милиона лева за семена вероятно е предназначена само за трийсетина производители на плодове и зеленчуци, тъй като според правилата на кандитстване таванът за един кредит е изчислен на 200 хиляди лева, което отваря ножицата за подпомагане основно за големите градинари”, посочи Великова. Според нея това означава пълно загърбване на потребностите на дребните фермери, за които нисколихвеното кредитиране в сегашния му вариант е немислимо.

Вместо сегашните правила държавата би могла да открива кредитни линии за малките фермери, които да действат в продължение на поне 5 години и да са изградени по подобие на банковите кредитни линии, които в момента се ползват масово от крупните арендатори, смята Великова.

Лимитът на кредитните линии за малките фермери обаче не трябва да превишават 50 хиляди лева, защото само така повече от тях биха могли да бъдат подпомагани. А самите документи за кредитирането ще бъдат представени от кандидатите само веднъж – в началото, така че стопаните да не бъдат принудени всяка година да вадят цял куп бумащина, свързана с гарантирането на заемите.

При сегашните правила на кредитиране за семена и торове лимитите за заемите са толкова ниски, че стопаните, които гледат по 3-4 декара, ще трябва да изгубят цял месец в подготвка на документите си, за да получат заем от хилядя или 2 хиляди лева. Затова и браншът определя помощта на фонда като напълно безсмислена.

Ако обаче бизнесът разполагаше с 5-годишна кредитна линия, те можеха да разчитат на ресурс от 50 хиляди лева, който да разпределят през годината да всякакви нужди – включително и за наемане на работна ръка, поясни още представителката на Градинар.груп. И тази линия ще бъде контролирана от експертите на фонда, така както кредитните инспектори в банките наблюдават погашенията по онези линии, отпускани с висока лихва на арендаторите.

„При обслужването на тези линии кредитните инспектори от фонда ще следят как стопаните обслужват заемите и в случай на неспазване на условията, автоматично ще могат да ползват гаранциите, представени като ипотеки от земеделците при откриването на кредитната линия”, посочи Великова. И допълва, че това е единственият начин държавата най-после да преосмисли поведението си в подпомагането на дребните земеделски производители.

Ако не преструктурират начина на помощта, дребният бизнес у нас напълно ще изчезне”, категорична е Великова. И припомни, че немалка част от дребните стопани, които са инвестирали в нови овощни насаждения досега, вече са използвали кредити от банките. „И понеже едва на 4-та година новите дръвчета започват да раждат плодове, за да получат нужните им доходи доходи, градинарите не могат да обслужват нормално тези заеми и затова стават лоши платци”. Те не могат да разчитат и на субсидиите, тъй като овощарите и зеленчукопроизводителите заявяват за директни плащания до 100 дка, а не над 5-6 хиляди дка, както е при плащанията на площ за зърнопроизводството.

Поради всичките тези причини Великова смята за крайно необходимо кредитирането от фонд „Земеделие” да стане аналогично на банковите кредитни линии и да подпомага пряко малките стопани. И не само за градинарите, но и за малките зърнопроизводители, които имат огромна нужда от оборотни средства за отглеждането на културите.

Иначе точно за подкрепа на уязвимите дребни стопани се залага във всички документи за следващия програмен период, който би трябвало да реши проблема с обезлюдяването на селските райони. Но без реформа в мисленето държавните политики едва ли ще се припокрият с тези на бизнеса.   

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Защо от „помощ” нисколихвените заеми се превръщат в „безпомощност” за сектора
3886

Последни материали
Виж
На предишната инстанция Петър Пищалов дори бе оправдан
Глобяват с 4500 лева собственика на загиналите коне в Осогово
Иззети са лодка с изтекла регистрация и 200 метра мрежи
Заловиха бракониер на карагьоз край Галата
Въпреки очакваните рекордни приходи от износа
Още 10 години фермерите в САЩ няма да достигнат миналогодишните си печалби
Свиването на вътрешното потребление натиска вноса на царевица надолу
ЕК повиши прогнозата си за износа на пшеница от ЕС с още милион тона
Продажбите в магазините не компенсират загубите в сектора за обществено хранене
Пивоварните в Германия изливат бирата и търсят помощ от правителството
Да почетем паметта на падналите за Родината
България отбелязва 143 години от Освобождението!
Свързани материали
Виж
Решения на Министерския съвет
Капиталът на Фонда на фондовете се увеличава с 21 млн. лева от ПРСР
Критики
Високите тавани по бързите кредити са нарушение на решенията на Съда на ЕС
Управителен съвет на фонд Земеделие
Отпускат се 6 млн. лв. за нисколихвени заеми за семена и разсад в зеленчукопроизводството
Фонд „Земеделие” припомня
Остават три дни на животновъди и картофопроизводители да подадат заявленията си за погасяване на старите заеми
Управителен съвет на фонд Земеделие
От 5 август до 16 октомври зърнопроизводители ще кандидатстват за нисколихвени кредити
Половината от неусвоения бюджет за оранжериите се пренасочва за есенната сеитба
Кредитирането за есенната сеитба се очаква след 10 август
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2021
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам