Нито зърнопроизводителите, нито градинарите, отглеждащи плодове и зеленчуци, могат масово да се възползват от нисколихвените заеми за семена и торове от фонд „Земеделие” поради фантасмагоричните изисквания, поставени към кандидатите за тези кредити. Ако човек погледне последните указания за отпускането на кредитите за плодове и зеленчуци, ще остане изумен от факта, че за да ти дадат заем да си купиш семена, ти вече трябва да си ги платил със свои средства, така че при кандатстването за заема да представиш на фонда фактура за тази покупка. Сиреч, ако искате ипотечен кредит, първо трябва да сте си платили апартамента с кой знае какви пари, за да може банката да ви финансира.
Затова и не трябва да се чудим защо от 30-те хиляди български фермери, които садят зърнени култури, нисколихвени заеми за семена и торове през миналата есен получиха едва 55. Забележете – не 300, не 500, а само 55. Големият въпрос е защо изобщо ще пуска помощта нисколихвен кредит, след като се работи едва за 55 фермера в цялата страна.
Иначе, държавата се научи гръмко да прокламира колко много помощи дава за земеделието, особено що се отнася до нисколихвените заеми.
Сроковете за кандидатстване тази пролет
Цели три месеца производителите на плодове и зеленчуци очакваха с нетърпение указанията на министерството на земеделието за начина, по който ще получават нисколихвени заеми за покупка на семена и торове. Защото надеждите им бяха за сравнително лесни процедури, които наистина ще ги подпомогнат, а не като при производството на зърно – да бъдат формално оформени, така че масовият земеделец да се откаже от това кредитиране.
Качените на сайта на фонда указания сочат, че чиновниците не са си мръднали пръста, за да коригират процедурите, така че през март, когато изтича срокът на кандидатстването, да не се повтори крахът със зърнопроизводителите. Защото ако там кандидатите бяха 55, то при зеленчуците ще бъдат може би десетина – плюс минус 5.
Ако не сте се запознали с тези указания, ще представим някои от тях, показващи невъзможността на земеделците да ги ползват. Освен изискването предварително да дадете оригинални копия на фактурите за купените торове и семена, в указанията е казано още, че трябва да представите и документи, че сте купили тези семена от сертифицирани производители. И хоп, тук има още една пречка – ако сам си произвеждаш семената и имаш сертификат за това, ти не можеш да ги ползваш, ако не си картофопроизводител. Тоест, разрешението за собствени семена важи само за производителите на картофи, но не и на тези на домати, пипер, лук или краставици.
Както и при банките, фондът иска от канидатите да дадат и гаранция за получените заеми в размер на 125% от стойността на кредита. Обезпечението става чрез ипотека, особен залог върху машини или съоръжения, върху парични суми, като особеният залог трябва да го впишеш в Централния регистър по особените залози, който има само 6 офиса в страната. И в този случай, ако си дребен фермер, ти по никакъв начин не би могъл да се разкарваш за регистрацията на този залог, особено в условията на корона вируса, така че кандидатстването за тези заеми ще се окаже пълна химера.
Първо, защото ще са ти необходиим консултанти, за да отговориш на всички изисквания, и второ – защото ще затвориш едни пари, които можеш да използваш да си купиш семената, без да търсиш услугите на държавата.
Затова и въпросът на земеделците е защо 14 години след присъединяването на България в ЕС администрацията не желае да отпуска подобни заеми с облекчени процедури, както това става в „белия свят”. Още повече, че при електронната система на проверки по СЕПП, които фондът прави, би било много лесно да обвържат отдаването на заеми с лесен вътрешен контрол.
