Дървесната пепел може да се върне обратно в природата, но трябва да знаем как да я оползотворим. Тя може да се посипе около растенията или в посадъчните легла суха или под формата на разтвор. Известно е, че пепелта е склад на полезни елементи – калий, калций, фосфор, и около 30 микроелемента, но с нея е задължително да бъдем особено внимателни, защото тя може да е за едни растения много полезна, а на други да навреди сериозно. Важно е да се познават тези тънкости, а също и различият в състава и.
Химически състав
Различните растения след изгаряне дават пепел с различен химически състав. Най-много калий съдържа пепелта, която се получава от изгарянето на бряст, лозови отпадъци, слама, слънчогледови стъбла, дребни клони на дървесни видове, листа, стъбла от картофи, коприва и ливадна трева – 20-40%.
Пепел, която се получава от изгаряне на дърва съдържа приблизително: калий – 8-14%; фосфор – 3-7,5%; калций – 36-75%, като при широколистните видове се получава повече калций, а при иглолистните повече фосфор. Брезата е лидер по съдържание на фосфор и калций едновременно. По принцип пепелта, която се получава от изгарянето на дърва с по-плътна дървесина съдържа повече калий.
Всички елементи в пепелта са в лесноусвоима форма. Тя подхранва растенията, намалява киселинността на почвата и я разхлабва, създава благоприятна среда за жизнената дейност на микроорганизмите.
Пепелта не съдържа азот, но не съдържа и хлор, който не се понася от много растения – ягоди, малини, лозови култури, касис, зеле, картофи, краставици, тиквички, салати, грах и др.
Необходима норма
Есенното внасяне на пепел възстановява почвата и я обогатява с полезни микроорганизми. Може да се разнася равномерно преди или след есенната обработка, като се заравя на дълбочина най-малко 5-8 см. Важно е да се знае, че една супена лъжица съдържа около 6 g пепел, а обеми от 200 ml и 1 l съдържат съответно 100 и 500 g пепел.
Количествата, които са необходими за 1 квадратен метър са между 200 и 700 грама, а при много кисели почви до 1 килограм.
Важно е да се отбележи, че есенно подхранване с пепел се прави само при тежки и глинести почви. За леките почви това е безсмислено, защото тя се отмива бързо и не носи никаква полза.
Култури, които се нуждаят от есенно подхранване с пепел
Най-добре на торене с пепел реагират овощните култури – круши, ябълки, сливи, череши, малини, френско и цариградско грозде и др. Отлични резултати дава редовното подхранване на ягодите.
През есента се внася пепел и на участъците, които се подготвят за засаждане на краставици, домати, тиквички, картофи, зелеви, патладжан, магданоз, моркови и др.
Зимният чесън и лук също се нуждаят от есенно подхранване с пепел.
С много цвят ще ни зарадват и многогодишните цветя като: божури, клематиси, рози, многогодишни астри, хризантеми и зюмбюли.
Култури, които не обичат пепел
Пипер, бобови, киви, киселец и боровинки обичат по-кисели почви и торене с пепел е неподходящо.
Репичките след торене с пепел стават жилави и безвкусни.
При картофите е нужно прецизно дозиране, защото при внасяне на по-големи количества е възможно да се разболеят от струпясване.
Не се внася пепел и на участъци, на които ще се отглеждат разсади, защото младите растения проявяват висока чувствителност към алкалната среда.
Азалиите, камелиите, папратите и хортензиите също предпочитат кисели почви и не се допуска внасяне на пепел.
Тънкости при използването на пепел
Едновременното подхранване с оборски или птичи тор и пепел е недопустимо, защото се намалява влиянието на азота.
Не е желателно и смесено подхранване с фосфорни торове и пепел, защото растенията усвояват по-лошо фосфора.
При засаждане на растенията и внасяне на пепел в ямките,тя трябва задължително да се смесва с пръст, защото корените им могат да изгорят.
Недопустимо е подхранване с пепел при рН на почвата по- високо от 7.
Забранено е подхранването с пепел на растения, които обичат само кисели почви.
Пепелта няма срок на годност, но трябва да се съхранява на сухо и в добре затворени обеми.
