През септември температурите постепенно спадат и продължителността на деня намалява. През топлите часове на деня пчелите се активизират и търсят подходяща паша. Такава е възможна благодарение на цъфтящите в ранната есен видове астра, кърпикожух, цикория и др. Пчелите не пропускат и източници на сладък сок, например грозде и паднали под дърветата зрели плодове. Близостта пчелина до площи с фуражен слънчоглед също дава добра възможност за паша.
Наличието на цъфтящи видове не е достатъчно и това налага подхранване на пчелните семейства. Пчеларят трябва да провери внимателно състоянието на семейството в кошера. Необходима е преценка на броя на питите, необходими за зимуване на семейството. През месеца то покрива до осем – девет пити. При наличието на повече пити пчелите ще трябва да отопляват по-голям обем, което е изтощително. Изтощените пчели са застрашени от гибел, когато зимата е сурова или пролетта закъснее.
Преценката за движението на пчелното кълбо по питите в кошера е от голямо значение за оцеляването на семейството през зимните месеци. При правилна подредба на хранителните запаси пчелите няма да попадат на празни пити.
В кошерите, където има събран гроздов или манов мед, подмяната на питите е задължителна. Желателно е внасянето на пити с нектарен мед. Количеството на мед в една пита е два до два килограма и половина. В краен случай стопаните използват за подхранване и захарен сироп. Преработването на сиропа става предимно от старите пчели. За пчелното семейство трябва да бъдат осигурени и две – три пити с прашец.
Ранното подхранване стимулира развиването на повече пило през есента. Това е много важно за подмяната на измиращите до зазимяването стари пчели с млади. Помощните семейства и семействата със запасни майки също се се нуждаят от подхранване.
При наличието на семейства със стари и негодни майки пчеларят прави обединяване с по-силни семейства при налична по-добра майка.
Пчелните майки намаляват яйцеснасянето, а част от старите пчели умират. След измирането покритите пити са не повече от шест – седем.
Поради конкуренцията за храна има опасност от нападение на оси. Това налага намаляване на входовете на кошерите. Здравината на стените и покрива трябва да бъде провелена. Кошерите трябва да бъдат повдигнати върху устойчиви предмети (камъни, тухли и др.) предвид настъпващите неблагоприятни метеорологични условия. При опасност от задържане на валежна вода теренът, където са разположени кошерите, също подлежи на корекция за дренаж.
Пчелните семейства са застрашени от редица болести и неприятели. Дезинфекцията под контрола на ветеринарен специалист е необходима, когато в пчелина е установена нозематоза, аскосфероза и американски гнилец.
Д-р Нонка Бакърджиева
