Вкусният и ароматен копър не е загубил популярността си от хиляди години, продължавайки да бъде една от най-известните и достъпни подправи в цял свят, а за шведите е е национална. Древните римляни вярвали, че копърът има чудодейна сила и обилно подправяли с него храната на гладиаторите, за да бъдат издръжливи и силни на арената, а елините изгаряли ароматното копърово масло, като по този начин демонстрирали своето благосъстояние. В двора на Медичите пък го използвали за приготвяне на любовни еликсири.
В нашата кухня е емблематична подправка за таратор, тиквички картофи, и стерилизирани краставички, но се използва за подправяне на много други храни – месни и зеленчукови и туршии.
Кога да сеем копър?
Като едногодишно тревисто растение копърът е с много кратък срок на вегетация. Използва се като подправка, билка, в парфюмерийната и козметична промишленост за добиване на етерично масло, но влиза и в състава на някои медикаменти – събужда апетита и благоприятства обмяната на веществата.
При отглеждането му обаче и той си има своите тайни – може да се сее непрекъснато, но засят през август и септември, той се отличава с нежна зеленина, дълго не стрелкува и радва с много щедра реколта.
Изисквания към почвата
Копърът е една доста непретенциозна култура, но дава отлични резултати, когато се отглежда на неутрална, хигроскопична и добре вентилирана почва. Преди засяване почвата се обработва, като се внася прегорял оборски тор или компост, карбамид и 20-40 гр на квадратен метър суперфосфат или калиева тор.
Когато растенията забавят растежа си и променят цвета на жълто-зелен, това са признаци на азотен глад. Нуждаят се от подхранване с азот и добре подържана влажност. Може да се отглежда и като уплънител на други култури – чесън, лук и др.
Чувствителност към светлина
Ярката слънчева светлина и откритите площи са това, което харесва копърът. При достатъчно количество светлина, листата му добиват богат изумруден цвят, развива се бързо и дава обилна листна маса. Може да расте и в полусянка, но губи от силния си аромат, израства по-бързо, но намалява листната маса. Оптималната температура е 16-18 градуса. При по-високи температури стрелкува бързо и също намалява вегетативната маса. Налага се често поливане, за да се отсрочи този момент.
Грешки при подготовката и засяване на семената
Ранният копър се сее на лехи и на влажно, а късният се сее със сухи семена на дълбочина около 2 см и 20 см между редовете. Разходът на семена е 1-2 гр на квадратен метър.
Сортове копър
Сортовете копър се различават по отношение на зреенето:
– ранни – узряват за 30-35 дни, бързо образуват семена, много нежни и ароматни, но дават малко зелена маса;
– средно ранни – узряват с 10-15 дни по-късно, но дават по 10-на листа на стъбло и са по-продуктивни;
– късни – узряват за около 70 дни, но дават най-високи добиви от зелена маса.
При избор на семена трябва да е има предвид и факта, че ранните сортове по-лесно издържат на студ – те са устойчиви и при -4 градуса, а късните са по-термофилни.
Съхранение
Най-добре се съхранява в изсушен вид, но може и да се замразява. Добавянето на замразен копър към салатите ще развали вкуса и аромата им, но е добър за супи, ястия и сосове.
Правила при отглеждане
При използването на торове трябва да се знае, че азотните се внасят не по-късно от 20-30 дни до прибиране на реколтата, а фосфорно-калиевите може и по-късно, но не бива да се забравя, че фосфорът ускорява стареенето на растенията. Когато има излишък на този елемент те стрелкуват по-рано.
За „лошото самочувствие“ на копъра може да се съди и по окраската на листата:
– червеникавата окраска говори за излишък на калий;
– жълтите – за недостиг на азот или липса на влага;
Използването на инсектициди е нежелателно при отглеждането на копър. Може да се ползват народни средства – пепел и отвара от тютюн.
Копърът се нуждае от често поливане. При недостиг на вода листата пожълтяват, а вкусовите качества се влошават значително.
