Една от най-разпространените и нанасящи огромни загуби по орехите е антракнозата (Gnomonia leptostyla). Щетите са много сериозни при дъждовно и влажно лято, особено като тазгодишния юли, който предизвика маса болести по плодните дръвчета и зеленчуците.
Симптомите на заболяването могат да се наблюдават по всички зелени части на растенията: пъпки, стъбла, листа, плодове и фиданки. Най-характерни са симптомите по листата и плодовете, във вид на черни, а често и кафяви петна. Към средата петната избледняват и имат сив цвят.
При силно разпространение на инфекцията могат да пострадат 80% от плодовете. Като последица от заразата е и масовото опадане на листата, което води до недостатъчно съзряване и измръзване на орехите през зимата. Гъбите са причина и за слабия прираст на фиданките и лошото им презимуване.
Как да разпознаем началото на болестта
Патогенът се разраства много бързо при дъждовно и влажно време. По време на вегетацията петната, които отначало са дребни, ъгловати или овални се увеличават, разрастват и прегарят, а листата изсъхват и окапват.
Болестта обхваща и плодовете, като по тях се образуват многобройни вдлъбнати петна, които в началото са тъмнокафяви , а после избледняват. Като черни точки се виждат плодните тела на гъбата, в които се образуват много спори. По-рано заразените орехи окапват. Тези, които се заразяват по-късно понасят по-малко щети, защото се засяга само зелената обвивка и достигат нормална големина и зрелост. Не е изключено ядките им да потъмнеят и да имат горчив вкус.
По клоните антракнозата образува вдлъбнати черни петна.
Патогенът презимува върху окапалите листа и заразени клони, а може да презимува и при заразените фиданки в разсадниците, а после се разнася по младите листа, които са по-уязвими. След опадането на листата започва сапрофитната фаза, с която завършва цикъла на развитие на гъбичките.
Различните сортове се нападат в различна степен от болестта. Има и устойчиви на антракноза сортове.
Патогенът се разпространява много интензивно, при дъждовно време, в температурен интервал от 5 до 30 градуса. Оптималната температура за развитие на болестта е 21 градуса, но да се стигне до нея е необходимо листата да бъдат непрекъснато мокри 6 часа. След опадането на листата вятърът ги разнася и се стига до масова инфекция.
Защита
Превантивните мерки се свеждат до събиране и изгаряне на листата или тяхното заораване. Тези мерки не са достатъчни, защото патогенът се задържа и върху клоните и фиданките, което изисква да се изрязват и отстраняват заразените части.
Химическите методи предвиждат пръскане с бордолезов разтвор – 2%, преди набъбване на листните пъпки. Едно пръскане преди цъфтеж и две пръскания след цъфтеж , през 12-14 дни с Фунгуран, Делан, Ридомил Голд, Дитан М, Купроцин супер М или Шампион.