Жътвата на есенната пшеница в Украйна, започваща обичайно през втората половина на юли, през тази година може да се проведе със значителни разлики в графика – от ранно начало в края на юни до значително забавяне след средата на юли, заяви директорът на украинския Институт за зърнените култури Владислав Черчел, цитиан от електронното издание ASAP Agri. Черчел уточни, че съчетанието от суша и температурни колебания води до рязък контраст в развитието на посевите по региони – на юг и изток заради силната суша и топлинния стрес е възможно да се стигне до изпреварваща вегетация и ранна жътва, докато в западните и северните региони ниските температури могат да задържат узряването на растенията, което ще отложи началото на жътвата.
„Традиционно прибирането на есенната пшеница започва през втората половина на юли, но през тази година може да видим всичко – от ранно начало в края на юни до значително забавяне до средата на юли или по-късно“, смята той.
Настоящата селскостопанска кампания в Украйна преминава в обстановка на най-студения май за последните 2 десетилетия, като температурите бяха с 4-6 градуса по Целзий под обичайните, а чести застудявания забавиха вегетацията на растенията. Същевременно южните и източните региони страдат от продължителна суша, което задълбочи недостига на влага в почват след почти безснежната зима. „Украинските метеоролози предупреждават за приближаване на горещи вълни до 40 градуса и възможни торнада, което създава допълнителни рискове за основни култури като царевицата, соята и слънчогледа през решаващите етап иот развитието им. Нестабилното време през юни ще бъде решаващо за окончателния график за жътвата на реколтата“, обобщи директорът на института.
Междувременно заместник-председателят на Украинската селскостопанска Рада Денис Марчук обяви, че от рекордната суша в южните области на страната са пострадали над 55 хил. хектара с посеви, а загубите на фермерите надхвърлят 1 млрд. хривни (над 21 млн евро по текущия курс – бел. ред.), съобщи електронното издание AgroPortal. „Такава суша фермерите не помнят през последните 10-15 години. Загубите са огромни. Говорим за Херсонска област и съседните територии, по-конкретно части от Николаевска област. Хората загубиха реколтата, земята често не може да бъде обработена заради минирането, а положението се влошава от дълговете по кредитите. Украинската селскостопанска Рада отправя призив към министър-председателя и министъра на селскостопанската политика и храните за разработване на механизми за подкрепа на пострадалите селскостопански производители“, подчерта Марчук.
Един от основните проблеми за тези региони е липсата на подпис на украинския президент под законопроект, предвиждащ замразяване на плащанията по кредитите за фермерите от временно окупираните територии и разположените близо до фронтовата линия до края на войната с Русия и още година след това. Законопроектът вече е приет от украинската Върховна Рада.
От селскостопанската Рада изтъкват, че без оперативна намеса на държавата част от стопанствата може да не просъществуват до следващата сеитба, а настоящото положение представлява заплаха за икономиката и продоволствената сигурност на региона.
