Пиперът е капризна култура, която много трудно може да бъде удовлетворена. Ако не харесва нещо, цветовете, пъпките,а даже и завръзите започват да опадват. Парадоксът е в това, че обича топлината, но се страхува от нея. Влаголюбива култура е , но не обича преполиването.
В сянка е „обиден“
Пиперът реагира много лошо на липсата на светлина. На сянка обикновено расте, но не дава плод. Както се казва, той не обича и собствената си сянка. За да не засенчва сам себе си, необходимо е да се засажда не по-близо от 15-20 см в редовете и 60 см в междуредията, а за високораслите сортове схемата е 25 на 60 см.
По-плитко е по-добре
Пиперът не трябва да се засажда надълбоко. Той, както дървесните видове, има коренова шийка. Затова при засаждане не бива да се заравя по-дълбоко от семеделните листа, а в този случай проблем е и прорастването на разсада. Когато растенията са засадени надълбоко, те дълго стоят в едно положение, не дават прираст и не плодоносят.
Нужни са опори
Когато пиперът формира голямо количество плодове, при дъжд или поливане, под действието на тежестта им растенията се накланят и корените им излизат навън. За да се избегне това, особено при високораслите сортове, наложително е използване на опорни конструкции.
Трудно понася пресаждане
Пиперът не е краставица, но също като нея много трудно понася пресаждането. Най-добре е, когато се засява в единични обеми, или на лехи на по-голямо растояние между растенията. Пикиране не е препоръчително, защото нараняването на корените, особено в млада възраст, може да се окаже пагубно.
Нито топлина и студ, нито преовлажняване или засушаване
Пиперът е топлолюбива култура, но се плаши от високите температури. Когато те са над 35 градуса, тогава изсъхват цветовете му. Той обича и влагата, но не толерира преовлажняването, а още по-малко заблатяване. Не обича и високи подпочвени води. При преполиване цветовете падат, но при засушаване – отново падат. Затова поливането трябва да бъде често и по малко. При продължително затопляне, честите повърхностни поливки спомагат да се понижава температурата.
Вятърът не е желан
Пиперът обича открити, слънчеви, проветриви,но добре защитени от силни ветрове места. Ветровете, съчетани с високи температури, са пагубни за цветовете, а често и за младите завръзи на растенията.
Дълбокото окопаване и разрохкване са опасни
Корените на пипера са разположени недълбоко, но независимо от това се нуждаят от кислород. Окопаването се извършва 10-12 дни след засаждане, а разрохкването трябва да се прави на всеки две седмици, но на дълбочина не повече от 5-6 сантиметра, защото кореновата система е разположена в повърхностния слой и вероятността от нараняване е голяма – това води до изсъхване на цветовете и завръзите, а понякога на растенията. Този риск се предотвратява чрез мулчиране. Може да се използва слама, окосена трева, борови иглички, а пазарът предлага различни мулчиращи покрития.
Не се нуждае от допълнителни опрашители
Пиперът е самоопрашваща се култура. Практиката показва, че когато растат няколко сорта заедно, то добивите са много по-високи. Когато се засаждат наблизо лютиви сортове, могат да се получат лютиви чушки сред сладките. Това показва, че е налично кръстосано опрашване.
