Начало » Новини » Страната
20.06.2018 г.

CAPA: Зърнените култури държат половината от брутния продукт в земеделието

Анализ
CAPA: Зърнените култури държат половината от брутния продукт в земеделието

sinor

От трийсет години насам българското зърнопроизводство държи основен дял от брутния продукт в селското стопанство и тази ситуация вероятно ще остане непроменена и в бъдеще. По данни на Центъра за икономически анализи на селското стопанство към Института по аграрна икономика CAPA през 2017 г. делът на петте основни култури пшеница, ечемик, слънчоглед, рапица и царевица държи 73 на сто от дела на останалите култури в сектор „Растениевъдство”. В обема на брутната продукция на цялото земеделие тези пет култури носят 49%, или половината от тази стойност.

Интересното е, че през плодородната 2017 година, когато качеството на пшеницата беше на изключително ниво, зърнените култури са имали 49%, докато година по-рано през 2016 г. те са внесли 50 на сто от брутната стойност на агросектора.

В същото време тези култури по данни на МЗХГ съставят около 84% от обработваемата земя в страната през 2017 г., като през 2014 г. този процент дори е достигал 87%.

Високата значимост на зърнено-маслодайните култури, както за добавената стойност от земеделие, така и за заетостта на земята е постигната от сравнително малък брой стопанства, посочват икономистите от CAPA.

Специализираните стопанства в сектор „Зърнени, маслодайни и протеинови култури” са около 19,2 хил.броя, което съставлява приблизително 10% от всички стопанства през 2016 година по данни на Евростат. Това ясно показва, че този сектор е гръбнакът на българското земеделие, формиращ преобладаващата част от селскостопанската продукция постигано, с относително малък брой стопанства с висока концентрация на поземлен ресурс и капитал, заключават от CAPA.

Първоначалните оценки на USDA за световната реколта от пшеница през 2018/19 година са за производство от 748 млн.т - 1,5% под това от предходната година. Очаква се Русия да намали добитата пшеница до 72 млн.т, от 84 млн.т година по-рано, а Украйна до 9,6 млн.т.

Световното общо потребление на пшеница ще превишава производството и ще възлезе на 754 млн.т. Това дава основание да се мисли за стабилни световни цени на пшеницата и дори увеличение от 5-8% в сравнение с 2017/18 г.

Площите с ечемик плавно намаляват след средата на 90-те години, когато световното производство е достигало 180 млн.т. Това намаление през годините се засили особено в последните 2-3, а в настоящем по прогнози на USDA се очаква леко увеличение на производството от 2,5%, до 147 млн.т, в сравнение с 2017/18 г. Това ще дойде от ръст на прибрания ечемик в ЕС. Независимо че се смяташе, че ечемикът ще намали своето присъствие в световния зърнен баланс, годишното световно търсене остава около 145-150 млн.т.

Средната изкупна цена на ечемика в ЕС през пазарната 2017/18 г. се повиши и ще възлезе на около 155 евро/т, докато година по-рано бе около 142 евро/т. През 2018/19 г. се предвижда средна европейска цена отново около 155 евро/т.

При рапицата се очаква незначително увеличение на производството до 74,4 млн.т от 74,3 млн.т година по-рано. Стабилното търсене и много високите цени от предходната година доведоха до ръст в засетите площи.

Търсенето не се очаква да превиши предлагането, което намалява изгледите за ръст на цените. Борсовата цена на Matif за пазарната 2018/19 г. се очаква да остане около 350 евро/т.

При пролетните култури, макар и сравнително рано, нещата стоят почти аналогично. По последни данни на USDA, общото производство на царевица в света през 2017/18 г се очаква да достигне 1,04 млрд.т.

Бившите съветски републики, заедно с Украйна се очаква да имат спад от 75 млн.т през 2016/17 до 65 млн.т през 2017/18. В ЕС не се очаква промяна, а Китай също се прогнозира да добие с 4 млн.т по-малко, до 215 млн.т.

През новата пазарна година 2018/19, световното производство на царевица може да се

повиши, по последни данни на USDA до 1,06 млрд.т, което е увеличение с 2% в сравнение с  предходната година.

Ситуацията при слънчогледа е доста поразлична отколкото е тя в исторически план.

Неблагоприятната година при слънчогледа и олиото по отношение на цените, започнала от 2017 година насам, се дължи на рязкото увеличение на производството.

През 2018/19 г. се очаква производството на слънчогледово семе да достигне исторически максимум от 50 млн.т.

Наред с това ниските цени са подсилвани не само от голямото световно производство, но и от обилната реколта, на първо място при палмовото масло. Производството по данни на USDA e 69 млн.т при средно около 60 млн.т през 2017/18 година.

През 2018/19 година се очаква също рекорд в производството на палмово масло през тази година от 72 млн.т, което ще се отрази на цените на целия маслодаен комплекс.

През 2017 г. общата реколтирана площ на петте анализирани култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица, възлиза на 2,73 млн. ха (МЗХГ, 2018). В сравнение с предходната година се наблюдава слабо намаление с близо 1%.

На фона на постигнатите върхови стойности на показателя през 2013 г. отчетената редукция е по-съществена – с 8%. Причините са предимно в свиването на реколтираните площи с пшеница (-201,4 хил. ха) и ечемик (-72,7 хил. ха) под въздействие на относително по-неблагоприятната пазарна конюнктура и реализирания спад в ценовото равнище.

При маслодайните култури се наблюдава противоположна ситуация, като площите, предназначени за производство на слънчогледово семе отбелязват увеличение с 14,9 хил. ха през 2017 г. в сравнение с 2013 г., а при площите с рапица отчетеният ръст е в размер на 22,9 хил. ха.

Прогнозите на експертите от САРА за 2018 г., съобразени с комплексното влияние на климатичните, производствени и пазарни фактори, определят слабо намаление в общия размер на реколтираните площи от разглежданите зърнени и маслодайни култури до 2,66

млн. ха.

Силно пониженото равнище на изкупните цени, като резултат от сериозното увеличение на производството на слънчоглед през изминалата година, е водеща причина за прогнозираното свиване в размера на реколтираните площи – с около 170 хил. ха (-19,0%). Очаква се тенденцията на намаление при засетите с ечемик площи да продължи и през настоящата стопанска година, но при по-слаб темп до 123 хил.ха.

Прогнозира се увеличение при площите с царевица, които може да достигнат 433 хил. ха, както и при площите с рапица – до 191 хил. ха (фиг. 1 и таблици с продуктови баланси). В средносрочна перспектива очакванията са общият размер на площите на петте водещи зърнени и маслодайни култури да се задържи в границите между 2,63 хил. ха и 2,68 хил. ха годишно.

Направените през последните години сериозни инвестиции в техника, употребата на по-качествени семена и въвеждането на нови сортове с високи продуктивни възможности предполагат увеличение на производството на основа повишената производителност, а не на разширяване на площите.

Освен това, пшеницата заема основен дял (над 40%) в структурата на засетите площи, а очакванията за ежегодни стабилни и високи реколти в глобален план през следващите пет години не позволяват да се прогнозира по-съществен ръст в равнището на изкупните цени, което също представлява ограничителен фактор.

Предвид отслабващият интерес към производството на ечемик както в глобален, така и в национален план, се прогнозира площите да се задържат на нивото от 2017 г. – около 127 хил. ха средно за периода 2018-2023 г. Прогнозираното равнище е с 27% по-ниско от средното за изминалите пет години – 175 хил. ха за периода 2013-2017 г.

Последната маркетингова 2017 година се оказа една от най-добрите за последните няколко години в световен мащаб. Това в голяма степен важи и за България, където 2017/18 година се оказа рекордна при пшеницата, с прибрани над 6,1 млн.т.

Рекордни количества са ожънати и от слънчоглед, като за първи път производството надвиши 2 млн.т. Всичко това доведе до едно от най-високите нива на производство, отчитани при тези 5 култури, където общото производство достигна 11,6 млн.т, малко по-малко, отколкото най-силната досега 2014 г., когато са реколтирани почти 11,8 млн.т.

Прогнозата за производството от разглежданите пет зърнени и маслодайни култури през 2018 г., изведена на база оценката за размера на засетите и реколтирани площи и очакваните средни добиви, предполага спад с около 18% в сравнение с равнището от предходната година. Основание за това са очакваните по-ниски средни добиви, в резултат от прогнозираните неблагоприятни агрометеорологични условия, от гледна точка на засушаване, и други непредвидими случайни събития, като градушки.

Вероятното намаление ще е с най-сериозен размер при слънчогледа – с 34%. Причина за това, обаче не е само намаление на добивите, което се очаква да има през тази година, но и силното снижение на засетите площи, като реакция от ниските цени от последната

година.

Реколтираната площ при слънчогледа се очаква да се свие до 727 хил. ха., докато година по-рано по данни на МЗХГ е достигала 897 хил.ха. Понижените равнища на средните добиви при рапицата и царевицата е вероятно да бъдат компенсирани частично от увеличението на засетите площи. Предвижданото намаление на производството в този случай ще бъде с около 8% по отноше ние количеството на маслодайните семена от рапица и с около 17% при царевицата.

Очакванията са през следващите пет години производството на царевица да се увеличи, като средно за периода 2018-2023 г. достигне 3,2 млн. т, което превишава с 23% средното ниво за периода 2013-2017 г. Увеличение се прогнозира и при производството на рапица – с 28%.

Очакванията за увеличение на производството на царевица е заради очакванията за нарастването на регионалното търсене в следващите години, дължащо се на изграждането на нови мощности, които да използват царевицата като суровина в техния производствен процес.

Очаквайте продължение на анализа

CAPA: Зърнените култури държат половината от брутния продукт в земеделието
6573

Коментари (0)

Моля отбележете, че не сте робот.

Последни материали
Виж
Контрол
За шести път хващат нарушител за незаконна сеч на бял бор край Елешниц
Липсата на контрол докара корупционните схеми в бранша
Тодор Джиков: Лошата година води до необичайно поскъпване при картофите
Зарибиха река Ботуня с шаранчета
Крокети с плънка от кайма
Въпросите, които си задаваме
Пред зимата на нашето недоволство
Положителният резултат за заболяването е потвърден лабораторно
Откриха ново огнище на птичи грип в Пловдивско
Свързани материали
Виж
Анализ
CAPA: И през следващата година 27 на сто от млякото за мандрите ще бъде от внос
Цените следват европейските
CAPA: Обнадеждаващ ръст при изкупуването на мляко това лято
Анализ CAPA
Сериозен спад в производството на домати се очаква тази година заради дъждовете
Анализ
САРА: През август пшеницата от полето ще се купува средно по 285 лв. на тон, при 277 лв. през миналата година
Статистика
Прогнозите на CAPA са за спад в производството на домати това лято
Прогнози
CAPA: Износът на пшеница от нова реколта ще достигне 3,6 млн. т
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам