От трийсет години насам българското зърнопроизводство държи основен дял от брутния продукт в селското стопанство и тази ситуация вероятно ще остане непроменена и в бъдеще. По данни на Центъра за икономически анализи на селското стопанство към Института по аграрна икономика CAPA през 2017 г. делът на петте основни култури пшеница, ечемик, слънчоглед, рапица и царевица държи 73 на сто от дела на останалите култури в сектор „Растениевъдство”. В обема на брутната продукция на цялото земеделие тези пет култури носят 49%, или половината от тази стойност.
Интересното е, че през плодородната 2017 година, когато качеството на пшеницата беше на изключително ниво, зърнените култури са имали 49%, докато година по-рано през 2016 г. те са внесли 50 на сто от брутната стойност на агросектора.
В същото време тези култури по данни на МЗХГ съставят около 84% от обработваемата земя в страната през 2017 г., като през 2014 г. този процент дори е достигал 87%.
Високата значимост на зърнено-маслодайните култури, както за добавената стойност от земеделие, така и за заетостта на земята е постигната от сравнително малък брой стопанства, посочват икономистите от CAPA.
Специализираните стопанства в сектор „Зърнени, маслодайни и протеинови култури” са около 19,2 хил.броя, което съставлява приблизително 10% от всички стопанства през 2016 година по данни на Евростат. Това ясно показва, че този сектор е гръбнакът на българското земеделие, формиращ преобладаващата част от селскостопанската продукция постигано, с относително малък брой стопанства с висока концентрация на поземлен ресурс и капитал, заключават от CAPA.
Първоначалните оценки на USDA за световната реколта от пшеница през 2018/19 година са за производство от 748 млн.т - 1,5% под това от предходната година. Очаква се Русия да намали добитата пшеница до 72 млн.т, от 84 млн.т година по-рано, а Украйна до 9,6 млн.т.
Световното общо потребление на пшеница ще превишава производството и ще възлезе на 754 млн.т. Това дава основание да се мисли за стабилни световни цени на пшеницата и дори увеличение от 5-8% в сравнение с 2017/18 г.
Площите с ечемик плавно намаляват след средата на 90-те години, когато световното производство е достигало 180 млн.т. Това намаление през годините се засили особено в последните 2-3, а в настоящем по прогнози на USDA се очаква леко увеличение на производството от 2,5%, до 147 млн.т, в сравнение с 2017/18 г. Това ще дойде от ръст на прибрания ечемик в ЕС. Независимо че се смяташе, че ечемикът ще намали своето присъствие в световния зърнен баланс, годишното световно търсене остава около 145-150 млн.т.
Средната изкупна цена на ечемика в ЕС през пазарната 2017/18 г. се повиши и ще възлезе на около 155 евро/т, докато година по-рано бе около 142 евро/т. През 2018/19 г. се предвижда средна европейска цена отново около 155 евро/т.
При рапицата се очаква незначително увеличение на производството до 74,4 млн.т от 74,3 млн.т година по-рано. Стабилното търсене и много високите цени от предходната година доведоха до ръст в засетите площи.
Търсенето не се очаква да превиши предлагането, което намалява изгледите за ръст на цените. Борсовата цена на Matif за пазарната 2018/19 г. се очаква да остане около 350 евро/т.
При пролетните култури, макар и сравнително рано, нещата стоят почти аналогично. По последни данни на USDA, общото производство на царевица в света през 2017/18 г се очаква да достигне 1,04 млрд.т.
Бившите съветски републики, заедно с Украйна се очаква да имат спад от 75 млн.т през 2016/17 до 65 млн.т през 2017/18. В ЕС не се очаква промяна, а Китай също се прогнозира да добие с 4 млн.т по-малко, до 215 млн.т.
През новата пазарна година 2018/19, световното производство на царевица може да се
повиши, по последни данни на USDA до 1,06 млрд.т, което е увеличение с 2% в сравнение с предходната година.
Ситуацията при слънчогледа е доста поразлична отколкото е тя в исторически план.
Неблагоприятната година при слънчогледа и олиото по отношение на цените, започнала от 2017 година насам, се дължи на рязкото увеличение на производството.
През 2018/19 г. се очаква производството на слънчогледово семе да достигне исторически максимум от 50 млн.т.
Наред с това ниските цени са подсилвани не само от голямото световно производство, но и от обилната реколта, на първо място при палмовото масло. Производството по данни на USDA e 69 млн.т при средно около 60 млн.т през 2017/18 година.
През 2018/19 година се очаква също рекорд в производството на палмово масло през тази година от 72 млн.т, което ще се отрази на цените на целия маслодаен комплекс.
През 2017 г. общата реколтирана площ на петте анализирани култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица, възлиза на 2,73 млн. ха (МЗХГ, 2018). В сравнение с предходната година се наблюдава слабо намаление с близо 1%.
На фона на постигнатите върхови стойности на показателя през 2013 г. отчетената редукция е по-съществена – с 8%. Причините са предимно в свиването на реколтираните площи с пшеница (-201,4 хил. ха) и ечемик (-72,7 хил. ха) под въздействие на относително по-неблагоприятната пазарна конюнктура и реализирания спад в ценовото равнище.
При маслодайните култури се наблюдава противоположна ситуация, като площите, предназначени за производство на слънчогледово семе отбелязват увеличение с 14,9 хил. ха през 2017 г. в сравнение с 2013 г., а при площите с рапица отчетеният ръст е в размер на 22,9 хил. ха.
Прогнозите на експертите от САРА за 2018 г., съобразени с комплексното влияние на климатичните, производствени и пазарни фактори, определят слабо намаление в общия размер на реколтираните площи от разглежданите зърнени и маслодайни култури до 2,66
млн. ха.
Силно пониженото равнище на изкупните цени, като резултат от сериозното увеличение на производството на слънчоглед през изминалата година, е водеща причина за прогнозираното свиване в размера на реколтираните площи – с около 170 хил. ха (-19,0%). Очаква се тенденцията на намаление при засетите с ечемик площи да продължи и през настоящата стопанска година, но при по-слаб темп до 123 хил.ха.
Прогнозира се увеличение при площите с царевица, които може да достигнат 433 хил. ха, както и при площите с рапица – до 191 хил. ха (фиг. 1 и таблици с продуктови баланси). В средносрочна перспектива очакванията са общият размер на площите на петте водещи зърнени и маслодайни култури да се задържи в границите между 2,63 хил. ха и 2,68 хил. ха годишно.
Направените през последните години сериозни инвестиции в техника, употребата на по-качествени семена и въвеждането на нови сортове с високи продуктивни възможности предполагат увеличение на производството на основа повишената производителност, а не на разширяване на площите.
Освен това, пшеницата заема основен дял (над 40%) в структурата на засетите площи, а очакванията за ежегодни стабилни и високи реколти в глобален план през следващите пет години не позволяват да се прогнозира по-съществен ръст в равнището на изкупните цени, което също представлява ограничителен фактор.
Предвид отслабващият интерес към производството на ечемик както в глобален, така и в национален план, се прогнозира площите да се задържат на нивото от 2017 г. – около 127 хил. ха средно за периода 2018-2023 г. Прогнозираното равнище е с 27% по-ниско от средното за изминалите пет години – 175 хил. ха за периода 2013-2017 г.
Последната маркетингова 2017 година се оказа една от най-добрите за последните няколко години в световен мащаб. Това в голяма степен важи и за България, където 2017/18 година се оказа рекордна при пшеницата, с прибрани над 6,1 млн.т.
Рекордни количества са ожънати и от слънчоглед, като за първи път производството надвиши 2 млн.т. Всичко това доведе до едно от най-високите нива на производство, отчитани при тези 5 култури, където общото производство достигна 11,6 млн.т, малко по-малко, отколкото най-силната досега 2014 г., когато са реколтирани почти 11,8 млн.т.
Прогнозата за производството от разглежданите пет зърнени и маслодайни култури през 2018 г., изведена на база оценката за размера на засетите и реколтирани площи и очакваните средни добиви, предполага спад с около 18% в сравнение с равнището от предходната година. Основание за това са очакваните по-ниски средни добиви, в резултат от прогнозираните неблагоприятни агрометеорологични условия, от гледна точка на засушаване, и други непредвидими случайни събития, като градушки.
Вероятното намаление ще е с най-сериозен размер при слънчогледа – с 34%. Причина за това, обаче не е само намаление на добивите, което се очаква да има през тази година, но и силното снижение на засетите площи, като реакция от ниските цени от последната
година.
Реколтираната площ при слънчогледа се очаква да се свие до 727 хил. ха., докато година по-рано по данни на МЗХГ е достигала 897 хил.ха. Понижените равнища на средните добиви при рапицата и царевицата е вероятно да бъдат компенсирани частично от увеличението на засетите площи. Предвижданото намаление на производството в този случай ще бъде с около 8% по отноше ние количеството на маслодайните семена от рапица и с около 17% при царевицата.
Очакванията са през следващите пет години производството на царевица да се увеличи, като средно за периода 2018-2023 г. достигне 3,2 млн. т, което превишава с 23% средното ниво за периода 2013-2017 г. Увеличение се прогнозира и при производството на рапица – с 28%.
Очакванията за увеличение на производството на царевица е заради очакванията за нарастването на регионалното търсене в следващите години, дължащо се на изграждането на нови мощности, които да използват царевицата като суровина в техния производствен процес.
Очаквайте продължение на анализа
