На 6 май българите по цял свят традиционно отбелязват празника на св. Георги Победоносец, покровителят на пастирите и воините. В българския народен календар Гергьовден е познат и с имената Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐргювден, Гѐрги, Джу̀рджевдан, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез и Адрелѐс сред мюсюлмани, помаци и роми.
Гергьовден бележи началото на пролетта и на активния селскостопански сезон, завършващ с Димитровден през октомври. Той е свързан с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, насищащи въздуха с аромат на цветя, треви и билки. В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса на голо, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“, а от нея те ще са здрави през годината и няма да ги боли кръст. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще могат да заченат. След къпането в росата на връщане към домовете си хората берат свежи зелени растения (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите и които се слагат на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се поставят на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си.
Според народните представи Св. Георги е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на стоката. На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.
Повсеместно разпространен из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото къща или задруга, дето не се заколи агне на този ден, „считала се вън от вярата, вън от селото”. Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета на животното (първото бяло). Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни. Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети, или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.
Край празничната трапеза, която обикновено е общоселска, отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост, и се играят „гергьовденски хора”.
В по-ново време денят на св. Георги се отбелязва и като празник на българската армия и храбростта.
На Гергьовден имен ден празнуват: Георги, Гергана, Галя, Гинка, Ганка и Ганчо. Честит имен ден на всички!
