След падналите обилни дъждове в цялата страна на Великден и на днешния Гергьовден цялата природа отпраща слънчев поздрав на всички българи! Много рядко се случва, но тази година денят, в който християнската църква почита великомъченик Георги Победоносец - 6 май, съвпада със светлий понеделник – първия ден след Възкресението Христово! На днешния ден празнуват българските войни, родните овцевъди и цялата земеделска общност, на които пожелаваме плодородие и успех през 2024 г.!
На иконите светията винаги е изобразяван на бял кон, а в краката му лежи убитата от него ламя - най-прочутото чудо, което според легендата се случва близо до град Вирит (днешен Бейрут, столицата на Ливан). Според легендите, голямо езеро край града се настанил страшен змей-човекоядец, с отровен дъх. След като не успяват да го преборят, жителите на града се принуждават да помолят владетеля си за помощ. Той нарежда да му принасят в жертва ежедневно по едно дете и обещава да прати и щерка си някой ден да я изяде чудовището. Когато й идва редът, девойката облича най-хубавата си премяна (облекло) и отива на брега на езерото, където свети Георги, яхнал бял кон, я намира обляна в плач. Притичва й се на помощ и заедно улавят животното, след което - ранено от копието му - го отвеждат в града. Там Георги му отрязва главата, а после по негов призив десетки хиляди жители на града се покръстват. На мястото на смъртта на змея е съградена голяма църква на името на божията майка и друга – с името на свети Георги, при освещаването на която избликва извор с лековита жива вода.
От векове свети Георги се смята за покровител е на овчарите, нивите, стадата и растителността. Отбелязването на 6 май е свързано с разрични, в които има много символика.
Рано сутринта, още преди изгрев слънце, жени, моми и деца берат пролетни цветя и лековити билки, от които правят венци и китки. С венците украсяват прозорците и вратите на къщите, а китките връзват на котлите за мляко, нощвите и печеното агне. Зелени клони се слагат и върху завивките на децата. Смята се, че в навечерието на Гергьовден растителността и водата дават здраве и плодовитост. Затова има обичай рано сутрин всички да се търкалят по росните ливади, да се къпят в реки и извори. За да растат косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден. Подобни са обичаите и на Еньовден!
С Гергьовден започва и лятната паша за стадата. Рано сутринта се прави обредно извеждане, като животните се подкарват със зелена пръчка. Овчарите издояват обредно първото мляко в котле, украсено с билки и цветя, вързани с червен конец, които да предпазят овцете от уроки. Доенето се прави през сребърна невестинска гривна или гергьовско кравайче. Първото издоено мляко по традиция се раздава на роднини.
Коленето на агнета в чест на свети Георги е задължително във всеки дом. Определеното за курбан агне се окичва с венец от цветя и билки, набрани сутринта на празника и завързани с червен конец, за да прогонва злите и нечисти сили. С кръвта на агнето майките правят кръстен знак по челата и бузите на децата, за да бъдат здрави. Бележи се и прагът на вратата, за да се отпъдят магиите и болестите от дома. Гергьовското агне винаги се пече цяло, а след празника костите му се заравят в мравуняк „да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката „да тече млякото като вода”. По стара традиция кожата на агнето трябва да се дари на църковното настоятелство.
За празника се приготвят и специални обредни гергьовски хлябове. Тестото се замесва в чисти нощви, а месачките са пременени в нови ризи, закичени с китка с червен конец. Квасът се забърква с гергьовска роса или прясна, мълчана (налята в пълно мълчание) или цветна (с натопени в нея билки и цветя) вода. Докато втасва, тестото се покрива с женска риза – “да се раждат повече женски агънца”. Гергьовските хлябове са големи, кръгли, украсени отгоре с тесто. Украсата най-често изобразява овчарска гега, овчар, кошара с овце, кучета. Гергьовското агне и опечените хлябове се носят в църквата да ги освети свещеникът.
Празничната трапеза обикновено е обща за цялото село и се прави на зелено. На нея, освен печеното агне и хлябовете, се нареждат и други обредни храни – прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, пресен чесън. Трапезата е придружена с песни, музика, танци, устройват се борби и състезания.
