На днешния ден да почетем паметта на свети великомъченик Георги Победоносец, избран да бъде покровител на земеделци, скотовъдци и на българската армия. За първи път християнската църква отбелязва празника на 23 април 303 г., или на 6 май по нов стил. Свети Георги е един от най-тачените светци, мъченик за Христовата вяра, не само от източните и западните християнски църкви, но и в исляма.
Обезсмъртен е в мита за Свети Георги, който преборва ламята. Избран е за покровител на Англия, България,Русия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.
На иконите свети Георги Победоносец е изобразяван винаги на бял кон, а в краката му лежи убития от него змей.
В народните традиции празникът се свързва с редица наричания. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила. В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити.
На някои места водата се носи в пълно мълчание – т. нар. мълчана вода, с която се замесват обредни хлябове. Някъде (Разградско, Пловдивско) се вярва, че на този ден водата е толкова лековита и даваща сила, че дори мечките се къпят за първи път в годината на този ден.
Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносен – „всяка капка носи жълтица“.
На Гергьовден повсеместно се правят и люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво - момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, свързани с любовта между младите.
Св. Георги е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка.
Първото обредно доене на овцете се прави на Гергьовден. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък“ с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята.
