Комасацията на земеделските земи през последните 30 години си остана една от най-шаблонните фрази в предизборните кампании на политиците, която мигом потъва в забвение, след встъпването им на власт. Колкото до оправданията за невъзможността земята да се окрупнява, те се сипят като по учебник - колко бедна била хазната, за да налива пари в ново събиране на реституираните имоти, каква каша била с доказване на собствеността и откриването на наследниците-емигранти и т.н. Все пречки, които отдавна можеха да отпаднат, ако имаше политическа воля за поставяне на някакво начало.
Както го направиха фондовете за земеделска земя преди повече от 10 години, когато със собствени средства решиха да осъществят няколко комасационни проекти в сравнително обезлюдяващи райони.
Днес успешно със собствени сили Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ) е приключила шест комасационни проекта, а други 16 са с открити процедури. А те би могло да се ускорят, стига административните пречки пред окрупняването да не бяха толкова много.
Да оставим на страна липсата на адекватно законодателство, защото с калпавия Кодекс за земята, изфабрикуван преди две години, стана пределно ясно колко незаинтересована е администрацията да събере на едно място десетките параграфи от различни закони, свързани с поземлената собственост. Просто защото за чиновника е много по-лесно да рекетира потребителите, замеряйки ги с членове и алинеи, вместо да опрости законодателството и да постави началото на края на разпокъсанаостта на земеделска земя в страната.
В резултат, България е на последно място по окрупнени земеделски имоти в Европейския съюз, като средният размер се движи около 6-7 дка.
В същото време тенденцията на изчезване на селата става все по-застрашителна, затова според експертите от БАСЗЗ е назряло времето за сериозни инвестиции в комасацията. Защото без окрупняване на имотите, нито ще има сериозни инвестиции в напояването, нито ще се развият новите технологии, а без иновации младите хора трудно биха се върнали по селата, за да развиват земеделие.
„Има необлагодетелствани райони, които имат нужда от финансова инжекция, за да бъдат съживени и това може да стане чрез активна политика на окрупняването“, посочи Кирил Стоянов, експерт на БАСЗЗ.
Защото след комасирането на земята в шестте землища от Северна България производителността на фермерите е нараснала в пъти, а средствата, инвестирани в комасацията са се възвърнали за 4-5 години.
„При първоначалните проекти цената за административните дейности по окрупняването струваше около 30-40 лева за един декар“, посочи Стайко Стайков, председател на асоциацията.
Ако през новия програмен период държавата заложи комасацията в приоритетите си, така че фермерите да се възползват от европейски средства при реализирането на проектите, тогава редица изоставащи села биха могли да се възродят, стига да успеят да прпиложат модерно земеделие в окрупнени парцели, посочи още Стайков. В това отношение ще се ползва вторият стълб, където през следващия програмен период с предимство ще се ползват различни финансови инструменти като нисколихвени кредити.
След 2020 г. обаче средствата ще се отпускат с предимство за проекти, които щадят природата и използват рационално водните ресурси. Като например инвестициите в напояване или борба с ерозията.
От 4-те хиляди малки села в страната близо хиляда се намират до малки язовири и други източници на вода, затова от асоциацията ще работят активно, за да информират малките и средни фермери за предимствата, които биха имали от бъдещата комасация.
Неведнъж от БАСЗЗ сочат опита на съседна Турция, която инвестира милиарди долари в комасация и днес стопанствата им са изключително конкурентни. Цената на проектиране и изпълнение на един проект там струва около 40 долара на декар плюс още 500 долара, ако се направят инвестиции в напояване и инфраструктура.
В резултат от тази комасация средният размер на имотите се е увеличил между 24% и 62% в зависимост от състоянието на собствеността в селото. Колкото до ефекта, то разходите за подобна инвестиция биха се възвърнали до 4 години само от спестеното гориво от земеделските дейности в комасираната земя.
От асоциацията възнамеряват да работят активно с колегите си от Европейската асоциация на собствениците на земеделска земя, така че след 2020 г. европейското финансиране да стане достъпно за реализация на десетки комасационни проекти в страната. Остава и администрацията да се раздвижи в тази посока.
