Преди дни, на среща с браншовите организации от агросектора министърът на земеделието и храните Димитър Греков обеща до месец и половина да сформира работна група, която да започне работа по нов Закон за комасацията на земеделските земи.
Предложението беше напарвено от председателя на Асоциацията на собствениците на земеделски земи Борислав Петков, който от години работи за прокарването на законодателство, регламентиращо окрупняването на обработваемите площи в страната.
За читателите на Farmer.bg Петков представя очакванията си за осъществяване на предложенията на асоциацията.
- Г-н Петков, смятате ли, че при тази дългогодишна съпротива срещу комасацията сегашното правителство ще се реши да прокара очаквания от вас закон?
- Земеделският министър Димитър Греков пое ангажимент пред всички нас да започне работа по изработване на закон за комасацията. Затова очакваме този ангажимент да бъде изпълнен.
Наистина сме свидетели как повече от 20 години политиците се дистанцират от необходимостта да се сложи законова основа на този процес. Но за бизнеса е необяснимо защо се върви срещу икономическата логика, при положение че ефективността на земеделието може да се получи само при комасираност на стопанствата.
Знаете, че за разлика от останалите европейски държави разпокъсаността на земята у нас остава сериозен проблем, който пречи на конкурентността на българското земеделие.
Напоследък се наблюдава положителен процес на окрупняване на терените като ползване от арендаторите. Но все пак е важно да се прокара закон, който да стимулира и малките собственици да започнат да уедряват земите.
Това е дълъг процес, но все пак трябва да бъде започне.
- Исканият от вас законопроект ще се различава ли много от предложения през 2001 г. от бившия министър на земеделието Венцислав Върбанов?
- Не може да се прави аналогия със законодателство, предложено преди 14-15 години, защото условията тогава са били различни.
Комасацията има основни принципи за уедряване, които трябва да се спазват. В тази връзка законът, който очакваме да бъде подготвен, няма да се различава съществено от предложения проект през 2001 г.
Очакваме работната група да излезе с най-точните постановки за комасация, които се отнасят до сегашното състояние на поземлените отношения и които да насърчат окрупняването на земята при съвременните условия.
- И преди 20 години, и сега държавата трудно ще намери допълнително финансиране, за да подпомогне тази комасация. На какво разчитате?
- Не смятам, че причината е в липса на финансиране. Възможности има и ние сме в състояние да посочим на администрацията откъде би могъл да се използва определен ресурс.
Примерно, ако се въведе поземлен данък или държавна такса върху пустеещите земи. Защо тези средства да не се акумулират и да се използват за тази комасация, например?
- Да, но ако няма политическа нагласа да се въведе подобен данък?
- След като всеки български гражданин плаща данък върху къщата или апартамента, в които живее, защо държавата да не постави подобен данък и върху собствеността на земята.
Всички говорим за правата си, но трябва да имаме и отговорност, защото земята е национално богатство.
Логиката в цял свят е тази, че когато притежаваш собственост, трябва да имаш отговорности за нейното ползване. И те се изразяват именно в плащането на подобен данък.
И когато в страната повече от 10-12% от земята пустее, тогава наистина трябва да има държавническо поведение. Дали ще бъде с такса или данък, но окрупняването трябва да се случи.
Освен това сме свидетели, че досега в земеделието винаги се е намирало пари за какво ли не. А в същото време за комасация вече 20 години не могат да се намерят пари. Това не е сериозно оправдание.
- Обикновено средствата от националния бюджет винаги не стигат за подобни разходи.
- Да, но в новия програмен период се отварят редица възможности за финансиране на комасационни проекти. Самият факт, че при групиране на земеделски производители, които инвестират в системи за напояване, ще се подпомагат проекти, това е гаранция, че постепенно ще се върви към комасация. Защото възстановяването на поливните съоръжения ще стане само при окрупнени терени и това е ясно за всеки земеделски производител.
Освен по програмата за селските райони комасация на земята може да се извършва и с подпомагане по програмата за развитието на регионите.
Общинските мерки също имат потенциал да субсидират комасациите в землищата.
Програмата за хидромелиорации, така наречената 125 мярка, която така и не можа да бъде отворена по досегашната програма, през следващия период е сред приоритетите и в нея също има голям бюджет, който може да се използва за комасация.
- Значи да очакваме в края на май първата среща на работната група за новия закон за комасацията?
Да, смятам, че времето е назряло и тази съпротива срещу окрупняването трябва бъде преодоляна.
Интервюто взе:
Екатерина Стоилова
