Начало » Новини » Интервю
15.04.2019 г.

Без комасация българското земеделие няма как да е конкурентно

Минчо Гроздев, производител от Карнобатско и член на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя:
Без комасация българското земеделие няма как да е конкурентно

За пореден път Българската асоциация на собствениците на земеделска земя проведе годишния си семинар с участието на земеделски производители и арендатори от цялата страна. Форумът е изключително важен, защото освен актуална картина за състоянието на пазара на земя в страната дава и прогнози бъдещото му развитие. И понеже земята остава най-ценният ресурс, фермерите живо се интересуват от бъдещето за развитието на земеделието и политиките, които се прилагат в България.

Пред Синор.БГ един от членовете на асоциацията, производителят от Карнобатско Минчо Гроздев представи проблемите, с които продължават да се сблъскват фермерите в страната, а също и очакванията си по отношение на управлението на земеделската земя и необходимостта от премахването на нейната разпокъсаност.

Г-н Гроздев, като член на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя в какво направление смятате, че трябва да се работи за развитие на конкурентно земеделие в рамките на ЕС?

За нас като земеделски производители е изключително важно земята в страната да е комасирана, защото сегашната раздробеност остава сериозна пречка за ефективното земеделие. Не можем да създаваме трайни насаждения върху чужда собственост, защото ни трябва предвидимост за инвестициите, които ще се наложат. Знаете, че всяка комасация отваря вратите за инвестициите в напояване или пък за покупка на съоръжения за защита от градушки и други природни бедствия, което гарантира и добрата реколта. Както в зърнопроизводството интензивното земеделие намери широко приложение и разви доброволната комасация, така трябва да се случи и в останалите сектори, ако искаме да ги запазим на територията на страната. Сега нашите градини са или собствени, или с дългосрочни договори, затова и необходимостта от комасация на терените наистина е назряла.

Вие сте сред земеделците с дългогодишен опит в аграрния сектор. Каква е историята на вашето стопанство от създаването му досега?

Със земеделие се занимавам от 1995 година и може би съм един от първите арендатори в Карнобатско. Тогава по линия на ликвидационните съвети започна възстановяване на земята и у мен се породи интересът да се занимавам със земеделие. Първоначално започнах да обработвам под наем около 500 декара общинска земя, като изцяло произвеждах зърнени и маслодайни култури. В момента сме с около 90 хиляди декара собствена и наета земя, като освен зърнени култури отглеждаме и немалко площи с трайни насаждения.

Може ли да направите сравнение с днешното земеделие?

Всички колеги с моята съдба помнят, че до 2005 година беше изключително трудно да се занимаваш със селско стопанство в България. Едва след влизането в Европейския съюз и въвеждането на допълнително подпомагане нещата се подобриха значително. Точно тогава решихме освен със зърнопроизводство да се занимаваме и с овощарство. Инвестирахме в трайни насаждения и днес имаме около 7 хиляди декара с череши, вишни, праскови, нектарини, ябълки, круши и сливи. За този период вложихме допълнителни средства и за съхранение на продукцията, като разполагаме с хладилни бази за 10 хиляди тона плодове. Тук ни помогна европейското финансиране.

Другият плюс е, че в Карнобат създадохме Съюз на овощарите, в който с дялови участия сме около 15 души. Това ни помага изключително много при реализацията на готовата продукция и намирането на пазарите. От години инвестираме с съоръжения и мрежи за защита срещу градушки, слани или измръзвания, но процесът е труден и изисква сериозни капиталовложения. Благодарение на европейските програми всичките нови градини, които създаваме, са с мрежи срещу градушки. Изграждане капкови системи за напояване, тъй като и засушаването се превърна в проблем за градинарите.

Колегите ви се оплакват тази година от проблеми с реализацията на ябълките. Какво е положението при вас?

Проблемът е изключително голям заради конкуренцията от Полша. Техните субсидии са толкова големи, че успяват да продават ябълките у нас на цени за покриване само на транспортните разходи - и излизат на печалба. Как да се конкурираме ние, след като себестойността при нас е висока, а знаете, че обвързаната подкрепа за плодове е ниска. Миналата и тази година очаквахме да продаваме килограм ябълки на 80-90 стотинки до левче, за да излезем на печалба, но заради полската конкуренция цените паднаха на на 50-60 стотинки. Как така се получи, че българските субсидии покриват минимална част от разходите, а полските са пъти повече – нямаме обяснение. Затова смятаме, че е нужна подкрепа за сектор „плодове и зеленчуци“, защото без адекватно финансиране няма как да привлечеш млади хора в земеделието.

А как разрешавате проблема с намирането на работна ръка?

От три-четири години това се превърна в изключително голяма пречка за нормалната работа на полето. В активния сезон при брането на черешите на нас са ни необходими поне 1 500 души, което е изключително трудно за наемането на работна ръка. Още повече, че ние сме инвестирали и в млади градини, които тепърва ще влязат в плододаване, затова и в бъдеще ще са необходими още хора.

Обещана беше помощ от държавните институции. Има ли резултат в тази насока?

Опитахме се тази година да „си внесем“ работници от Украйна, но нещата не се получиха. Оказа се, че има изключително много пречки по законодателството за чужденците и достъпа им до трудовия ни пазар. Говори се, че имало облекчен режим, но ние ударихме на камък. Затова и продължаваме да работим  основно с роми – събираме ги от цяла България за кампанията.

Какви поражения нанесе студената пролет върху насажденията в Карнобатско тази година?

Измръзванията наистина се оказаха много тежки и то в цялата страна. При черешите очаквам загубите да достигнат до 80-90% от площите. Отглеждаме около 1 500 декара, но заради студовете на места през нощта температурите паднаха от минус 3-4 до минус 6-7 градуса, в резултат на което цветовете просто умряха. Гледаш дърветата обсипани с цветове, но плодниците са измръзнали. На този етап все още не мога да дам прогнози за по-късните сортове дръвчета, тъй като температурите остават ниски и рисковете са големи.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова  

Без комасация българското земеделие няма как да е конкурентно
17678

Последни материали
Виж
За отглеждащите крави и юници, биволи, овце-майки и кози-майки
Животновъдите ще получат 26,3 млн. лева de minimis
Пчеларите ще бъдат компенсирани с 600 хил. лева за щети от растителна защита
Бизнес инициативи
WWF възражда изоставени села по поречието на Дунав
Пазари
Турция купи 100 хиляди тона царевица
ЮЗДП
Обсъждат се модерни практики за опазване на горите
Ганчо Ламбев, председател на кооперацията в свищовското село Царевец:
Само държавата може да възстанови напояването край Дунав
Свързани материали
Виж
Проект
При комасация разходите са за сметка на собствениците
По данни от Аграрния доклад
Половината от обработваемата земя в страната е комасирана
Въпроси на бъдещето
Ако комасацията стане приоритет, дали ще стопира чезненето на българските села
Мнението на бранша
Как претенциозният пазар на земята ще се спаси от разпокъсаността след прекрояването на ОСП
За улесняване на земеделската дейност
Собственици на земи възнамеряват да подготвят проекти за уедряване на обработваемите площи
Десислава Танева: основният проблем на българското земеделие е разпокъсаността на земята
С над 5 млн. декара са се увеличили обработваните площи в страната за последните 7 години
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам