Двайсет години след реституцията пазарът на земя остава зависим от раздробеността на земята и нито едно правителство не се реши на онази търсена от фермерите реформа с комасирането на селскостопански имоти, която би дала тласък за ефективното производство. Това становище се открои на семинар във Велинград, където представители на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) за пореден път поставиха идеите си за огромната потребност на сектора от окрупняването на земеделските имоти.
Тази необходимост нараства с голяма сила сега, когато европейските държави са изправени пред бъдещото прекрояване на политиките в сектора след излизането на Великобритания от Общността и след значителното намаляване на субсидиите за селскостопанската и кохезионна политика, посочи Анатоли Георгиев, зам. председател на БАСЗЗ.
Огромните разлики в стандарта на земеделието в България и останалите държави членки от Европейския съюз се дължат именно на неефективността на малките стопанства, което от своя страна пък повлича огромен социален проблем в селата, посочи и Галина Пейчева. Освен зам. председател на БАСЗЗ тя е и земеделски производител с почти хиляда декара земеделска земя, а опитът й я е сблъсквал с огромните диспропорции, наложили се в отделните сектори на земеделието от последните години.
Според нея обезлюдяването в малките населени места и липсата на работна ръка са двете основни пречки за развитие на предприемачеството. Това отблъсква и младите хора от земеделието – тежък проблем, с който трябва да се справят почти всички държави на Европейския съюз.
С цел да преодолеят основните негативи за бизнеса си, от българската асоциация на собствениците на земя са започнали тясно сътрудничество с колегите от Европейския съюз, които пряко следят преговорите за бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Като членове на европейската организация на асоциациите на земеделска земя ръководството на БАСЗЗ възнамерява да засили партньорството си в ЕС, прилагайки новите финансови инструменти като безлихвено кредитиране и гаранционни схеми, с които би могло да се реализират и проекти в областта на комасацията.
„Ако преди години фондовете за земеделска земя бяха определящи на пазара, то сега основните действащи лица са фермерите и всички те оценяват необходимостта от окрупняване на парцелите“, посочи пред синор.БГ и Стайко Стайков, председател на БАСЗЗ.
Анализирайки цените от 2017 година, Стайков обясни, че тенденциите са за плавен и постепенен ръст, като пазарът става все по-претенциозен.
„Високите цени се предлагат само за окрупнени имоти с добри показатели за качествата на почвата, близки до пътна или напоителна инфраструктура и този процес ще продължи да се развива“, посочи още експертът.
Анализът на асоциацията за ценовите нива през миналата година се разминават съществено от тези на Националния статистически институт, тъй като БАСЗЗ следи реалните сделки със земеделска земя, докато в официалната статистика влизат и покупки на терени в близост до пътища и магистрали, които впоследствие се превръщат в паркинги или мотели и не се използват за земеделие.
Именно затова данните на асоциацията сочат едва 4% ръст на средните цени на земята през 2017 г., докато официалната статистика отчита цели 14,6%. Според експертите от БАСЗЗ и през следващите години не се очаква сериозен ръст на пазара, като средногодишно цените ще се увеличават с около 4 на сто.
Според Стайков икономическата среда би се променила коренно, ако се въведе държавна политика по отношение на комасацията, но това би станало само с изработване на юридически перфектен Кодекс на земята.
На този етап окрупняване по ползване има само в Добруджа, затова е важно да се прокарат насърчения за реализиране на комасационни проекти в по-малките населени места, където наред с икономическите трябва да се прилагат и социални мерки.
