Изоставането на България в цифровизацията на земеделието ще направи лоша услуга за фермерите, тъй като в новия програмен период Европейската комисия предвижда нови схеми за подпомагане, изцяло свързани с дигитализацията, за които трябва да се подготвим още от сега. Този извод се налага от данните, изнесени днес по време на интернет семинара (уебинара), организиран от вестник „Капитал” и свързан с въвеждането на иновативните цифрови технологии за управление на стопанствата. Лектори по темата бяха Светлана Боянова, председател на Института за агростратегия и иновации и Васил Василев от първия цифров иновативен хъб AgroHub.bg, създаден от института за иновации.
В бъдещия програмен период като нова схема за директните плащания Европейската комисия ще въведе задължителен инструмент (TOOL) за устойчивост на хранителните вещества в културите, който ще се управлява дигитално и чрез него фермерите ще са длъжни да отчитат качеството на своята продукция.
Този план ще включва данни от двете информационни системи СИЗП (система за идентификация на земеделските парцели) и ИСАК (идентификационна система за административен контрол), информация за пробите от почвите в съответните полета, както и прилаганите аграрни практики, свързани с добивите, посочи Светлана Боянова. Чрез този нов инструмент земеделците ще предоставят съответната информация за хранителните вещества на продукцията си, т.е. ще се отчита „пълнният баланс” за реколтата.
Ще припомним, че въвеждането на зелените изисквания при директните плащания бяха сериозно предизвикателство за родния бизнес в досегашния програмен период. Очевидно, че отчитането на хранителните вещества ще бъде поредната бариера за фермерите, тъй като електронното управление на операциите в земеделието у нас е в съвсем начален етап.
И проблемът се засилва от факта, че през този програмен период страната ни застрашително изостава не само в прилагането на мярка 16 за въвеждане на иновациите в земеделието, но и по отношение на изграждането на инфраструктурата, така наречения широколентов интернет в селата. По думите на Боянова на този етап по подмярка 16,1 са приети 50 проекта за 36 милиона лева, но все още липсва яснота каква част от тях ще подсилят възможността за прилагането на 9-те основни цели, които са заложени в следващия програмен период.
„Въпреки проблемите съм оптимист, че ние, българите сме много гъвкави в прилагането на новостите и че все пак ще преодолеем изоставането”, поясни още Боянова. Но тя не спести огромното си безпокойство от факта, че подмярка 7,6 за въвеждане на широколентовия интерент в селата едва ли ще бъде отворена през този период, като бюджетът й най-вероятно ще бъде прехвърлен към други дейности.
Проблемът е, че в новия програмен период Европейската комисия залага до 2025 година държавите членки да изградят широколентовата инфраструктура във всичките селски райони и ако страната ни не усвои поне тези първоначелни средства, желанието на земеделските производители да инвестират в иновации ще бъде силно затруднено, коментираха експертите.
