Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
10.04.2018 г.

Искате да садите малини, консултирайте се с експерти!

Национална служба за съвети в земеделието
Искате да садите малини, консултирайте се с експерти!

sinor

В поредица от текстове Синор.БГ ще информира читателите за основните агротехнически особености и спецификите при отглеждането на различни земеделски култури, както и със средствата за борба с неприятелите. Информацията е подготвена от Националната служба за съвети в земеделието, чиито експерти целогодишно организират семинари и обучения в полза на фермерите. Първият текст е посветен на малините, където освен за избора на подходящия сорт ще ви информираме и за подбора на подходящите почви, а също и за самото садене.

Благодарение на ценните си качества малината все по-широко се разпространява в България и вече заема големи площи. Отглежда се почти навсякъде. В диво състояние расте предимно по северните склонове на планините.

Малината е позната още от древността и е известна със своите доказани преимущества пред останалите овощни видове. Семена от малини са намерени при разкопки на жилища от каменната и бронзовата епоха. Най-известни са видовете:

 - червена малина (Rubus idaeus L.) с два основни подвида - европейска и американска и

 - черна малина (Rubus occidentаlis L.), която расте само в Северна Америка.

Този плод е бил добре познат и на славяните, от които е останало и наименованието „малина”, звучащо еднакво на всички славянски езици.

Малиновият плод съдържа главно фруктоза и глюкоза в комбинация с малки количества захароза и благодарение на това може да се употребява от болни от захарен диабет, а също и бъбречни заболявания и ревматизъм. Киселинността на малината се дължи на съдържанието на лимонена и ябълчна киселина и е слаба и полезна при разстройства на храненето.

Пресните плодове малина се препоръчват и заради свойството да укрепват сърдечната дейност, да обогатяват организма с витамини и минерали, а също и да възбуждат апетита.

Между веществата, които влизат в състава на малиновия плод, се срещат и пурини, които спомагат при образуването на пикочна киселина и съответно бъбречни камъни от нея. Поради това малината не се препоръчва на болни от подагра и камъни в бъбреците, причинени от пикочна киселина.

Малината е с нисък гликемичен товар, което я прави подходяща храна за спортуващи и хора, целящи намаляване или поддържане на телесното тегло. Тя е подходяща и за хора с високо ниво на инсулин в кръвта. От преработката на малините се получават различни продукти — сладко, сироп, желе, мармалад, конфитюр. Използват се и в медицината, както и за подправка.

Биологични особености

Малината е храст, на който надземната част (стъблото) е 2-годишна, а подземната (коренището) е многогодишна. Кореновата система се състои от коренище без главен корен и множество хоризонтални коренови разклонения и власинки, които встрани обхващат значителна част от почвата (1-1.5 м).

По коренището и кореновите разклонения се образуват множество растежни (вегетативни) пъпки, от които през пролетта и лятото израстват голям брой коренови издънки (леторасти, стъбла). През същата година те достигат на височина до 1-2 м, а през следващата година дават плод и към края на лятото изсъхват.

По кореновите издънки (леторастите) се намират малки шипчета, които в зависимост от сорта малини обхващат цялата дължина или само долната част. Листата на малината са сложни перести. Листенцата могат да бъдат яйцевидни, закръглени или продълговати.

Плодовете на малината зреят неедновременно - зреенето продължава около 20-25 дни. Малината е самоплодно растение, но при чуждо опрашване плодовият добив значително се увеличава.

Изискания към екологичните условия

Малината успява най-добре на дълбоки песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи влагоемни почви, богати на хранителни вещества. По отношение на климата този плод не е много взискателин. Развива се добре и в полските поливни райони, но най-добри резултати се получават, когато се отглежда в полупланински и планински райони, където има повече валежи, прохлада и въздушна свежест.

На прохладни крайречни и добре навлажнявани места малината също успява добре. Северните изложения винаги са за предпочитане пред южните. На височина повече от 800 м над морското равнище успява добре и на склонове с югоизточни, югозападни и източни изложения.

При недостатъчни валежи винаги трябва да се осигурява напояване на малиновите растения. Те не виреят на варовити почви и на места с висока подпочвена вода.

За тези насаждение може да бъдат предпочетени някои от следните наши, интродуцирани и ремонтантни сортове малини:

Родни сортове

Български рубин

Растенията са умерено до силно растящи. Издънките са изправени и дебели. Плодовете узряват към края на юни. Те са средно едри до едри, конични, интензивно червени до тъмночервени с отлични вкусови и технологични качества. Родовитостта е отлична. Подходящи са за отглеждане в прохладните планински райони на страната.

Шопска алена

Растенията са силно растящи. Издънките са изправени, високи и дебели. Плодовете узряват 4-5 дни след тези на Български рубин. Те са средно едри до едри. Плодовото месо е плътно, сочно, с умерен аромат и много добри вкусови и технологични качества. Родовитостта е много добра до отлична. Сортът понася временни горещини и засушавания.

Искра

Растенията са умерено растящи. Издънките са средно високи, сравнително тънки и неустойчиви на полягане. Плодовете са средно едри до едри, закръглено конични. Плодовото месо е сравнително плътно с отлични вкусови и технологични качества. Родовитостта е много добра. Сортът не понася горещини и засушавания.

Самодива

Растенията са умерено растящи. Издънките са изправени, средно високи и дебели. Те са средно едри до едри, закръглено конични, рубиненочервени. Плодовото месо е с отлични вкусови и технологични качества. Родовитостта е много добра. Сортът понася добре кратки засушавания, подходящ е за отглеждане в повечето малино-производителни райони.

Итродуцирани сортове

Виламет

Създаден е в САЩ през 1943 г. Растенията са умерено растящи. Издънките са средно дебели и почти изправени, сивоканелени и със сравнително неголям брой тъмни в основата си шипчета. Сортът проявява частична ремонтантност, но поради късното залагане на есенната реколта по-голяма част от плодовете не доузряват и се повреждат от есенните слани. Плодовете са средно едри до едри, заоблено-конусовидни до леко удължени, тъмночервени до много тъмни, особено при леко презряване.

Плодовото месо е плътно, с добър кисел вкус и приятен аромат. Много подходящи са за замразяване, а също и за преработка в компоти, сокове и др. Сортът започва да зрее няколко дни след Български рубин. Той е умерено родовит. Сравнително добре понася умерени горещини, но значително по-слабо засушавания. Чувствителен е към болестта дидимела.

Градина

Сръбски сорт, създаден през 1973 г. Растенията са умерено до силно растящи. Издънките са изправени, дебели, светло кафеникаво канелени, по-силно покрити с шипчета само в основната им част. Плодните клончета са разположени по 2/3 от дължината на издънките. Плодовете са едри до много едри, тъпо-конусовидни, интензивно червени и с добре изразен гланц.

Плодовото месо е плътно, нежно, сочно, с много приятен сладко-кисел вкус и аромат. Подходящи са за замразяване и преработване. Сортът започва да зрее от края на юни - началото на юли. Беритбеният период е с продължителност 22-24 дни. По-добре понася горещини и засушавания от Български рубин, но отстъпва на Шопска алена. Той е сравнително студоустойчив. Умерено чувствителен е към болестта дидимела.

Кенби

Създаден е в САЩ през 1937 г. Плодовете са едри, заоблени до тъпо-конусовидни, червени и не потъмняват при прерязване. Плодовото месо е сравнително плътно, нежно, сочно, с приятен сладко-кисел вкус и умерен аромат. Плодовете са подходящи за замразяване и преработка. Сортът започва да зрее до 2-3 дни след Шопска алена.

Родовитостта е висока. Устойчив е на зимни студове, понася сравнително добре временните горещини, почвеното и въздушно засушаване. Средно чувствителен е към болестта дидимела. Препоръчително е да се отглежда предимно в любителските градини.

Ремонтантни малинови сортове (два пъти годишно плододаващи)

Ремонтантните сортове залагат първата реколта по връхните части на новоизрастналите през текущата пролет и лято издънки - през втората половина на лятото и началото на есента, а втората реколта – през пролетта на следващата година. За нашата страна внимание заслужават следните сортове:

Люлин

Растенията са умерено растящи. Издънките са изправени, дебели, средно високи. Плодовете от лятно-есенната реколта започва да зреят през август и беритбеният период продължава до края на септември. Те са средно едри до едри, закръглено конични, червени.

Плодовото месо е с добри до много добри вкусови и технологични качества. Родовитостта е много добра. Препоръчва се за лятно-есенно реколтиране.

Есенна позлата

Растенията са умерено растящи и имат средно високи, сравнително дебели и изправени издънки. Плодовете от лятно-есенната реколта зреят от края на август до началото на октомври. Те са едри до мн.едри, закръглено-конични, златисти до бакърено жълти, привлекателни. Плодовото месо е недостатъчно плътно. Родовитостта е добра.

Агротехнически мероприятия

Малината може да се размножава чрез коренови издънки, коренови резници и връхни отводи. Размножаването на малината чрез коренови издънки е най-широко прилаганият начин, тъй като той е много лек и практичен.

Кореновите издънки, които се използват за  посадъчен материал, трябва да бъдат добре развити, с дебелина при основата около 9-12 мм и с множество гъсти брадати коренчета.

Мястото, определено за малиново насаждение, трябва да бъде добре подготвено. Най-добри предшественици за малината са тревна смеска, окопни култури или черна угар. През есента мястото се наторява с 3-4 т добре угнил оборски тор, 30-40 кг суперфосфат и 15 кг калиев тор на декар, след което се изорава на дълбочина 30-35 см около един месец преди засаждането.

Засаждането на малината се извършва през есента или рано напролет преди започване на вегетацията. Преди засаждането на малините мястото се изравнява и се маркира. При големи насаждения, където обработката на почвата се извършва с механизирано, малините се засаждат на разстояние 2-2.5 метра между редовете и 80 см между растенията в редовете. За малки малинови насаждения или домашни градинки, при които обработката става на ръка, разстоянията между редовете се намаляват на 1.5-1.8 м., а тези в редовете - на 70 см.

Корените на малиновите растения се съкращават около 1/3 от дължината.

Засаждането на малината се извършва в дупки, широки колкото свободно да поберат корените. Растенията се поставят на такава дълбочина, на каквато са били в маточника, или 2-3 см по-дълбоко.

След засаждането почвата около растението се притъпква добре и се полива с 3-4 л вода на всяко растение. За предпазване от бързо изпаряване на полятата вода почвата около засадените растения се посипва със суха пръст.

Надземната част (стъблото) се съкращава на 15-20 см височина. След засаждането на малината почвата в междуредията е достатъчно отъпкана и трябва да се разрохка с култиватор. При засушаване младото малиново насаждение се полива според нуждата още 1-2 пъти през лятото.

(В следващия текст четете за борбата с неприятелите и за други особености по отглеждането на малините.)

Искате да садите малини, консултирайте се с експерти!
9568

Коментари (0)

Моля отбележете, че не сте робот.

Последни материали
Виж
Румен Порожанов взе участие в неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Пържени люти лушки
На 1 октомври изтича срокът в който фермерите с недекларирани субсидии могат да подадът коригираща декларация
Заловиха бракониер, превозващ 100 килограма риба
По-големи печалби при преработката на слънчоглед по технология STET
Три пожара в Плевенско унищожиха 110 декара царевица
Свързани материали
Виж
Гпижи в градината
Малините се нуждаят от есенно подхранване
Новите издънки на малините трябва да се подкъсят
Браншът отчита екстремно лоша година
Божидар Петков: Като председател на Съвета на ЕС очаквахме от министър Порожанов да защити малинопроизводството
Предстоящо
На 10 август в Лозница ще се проведе четвъртият фестивал на производителите на ягоди и малини
Борба с неприятелите
Неприятели по ягодоплодните през май
Болести по ягодоплодни култури през май
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам