Причинителят на заболяването е вид бактерия. Засяга предимно кореновата система на овощните, ягодоплодните, някои декоративни и зеленчукови култури. По надземните органи на растенията се проявява рядко.
Бактериалният рак на корените на малините е труден за идентифициране, невъзможно е да се лекува и много трудно да се предотврати. Ситуацията се влошава от факта, че те се размножават чрез коренища, което дава възможност да се заразят няколко храста наведнъж.
Можем да установим причината за едновременната загуба на много растения, като ги извадим. Ако по корените има израстъци (гали) с различни размери и плътност, тогава определено причината е бактериален рак. Между другото, въпреки своята вредност, особеностите на заболяването са намерили приложение в генното инженерство.
Как се разпространява, предава и развива ракът на корените?
В малката градина много различни култури могат да бъдат заразени с рак на корените, защото бактерията живее в почвата. Разпространява се с посадъчен материал, инструменти, вредители и даже с кал, полепнала по обувките.
Бактериите проникват в растенията посредством механично увреждане на корените по време на засаждане, окопаване, подрязване или увреждане от насекоми – изчакват да се отвори някаква „вратичка“. В началото на заразяване на разсада галите са много малки, меки, с гладка повърхност и не се забелязват. Прониквайки вътре, инфекцията се разпространява в цялото растение. Повърхността на заразените корени постепенно се втвърдява, става неравна от образуването на вторични израстъци, а при недостиг на влага растежът спира.
Бактерията е най-активна в алкални, влажни и глинести почви. В кисела среда развитието на инфекцията отслабва. Тя харесва млади още неукрепнали, както и стари растения, които имат слаби съпротивителни сили. Препоръчва се малини да се засаждат на ново място на всеки 4-10 години, като внимателно се проверяват корените. Най-малкият признак за инфекция е сигнал за „пожар“.
Ранни сигнали за рак на корените на малините
Важно е да се научим да разпознаваме ранните признаци и да проследяваме тази „неуловима бактерия“. На първо място трябва да проследим изменението на надземните части. Болните растения са слаби и пожълтяват, губят листа в средата на лятото, практически не дават плодове или те са малко и не отговарят на сортовите характеристики.
Същото може да се случи, ако има недостиг на влага или хранителни вещества – в противен случай проверяваме корените. При инспектиране е важно растенията да се поставят върху полиетилен или друг подходящ материал, за да не се разпространи инфекцията на други места.
Друга причина за безпокойство е удебелената коренова шийка и липса на нови заместващи издънки.
Главният признак за рак на корените на малината е наличието на плътни и големи удебеления. Подобни са и пораженията от коренова нематода, но галите са малки и обхващат цялата коренова система. При рак на корените те са няколко големи израстъци.
Засегнатите растения стават уязвими към кореново гниене, а това намалява и студоустойчивостта.
Можем ли да излекуваме болните растения?
Болните малини не могат да бъдат спасени. Те трябва да се извадят, като се внимава да не се разпространи инфекцията, а растенията да се изгорят. Поставяне на части от болни растения в компоста е недопустимо.
През есента или ранна пролет се пръска с 3% бордолезов разтвор.
Важно е да знаем, че всички средства за защита само забавят развитието на бактериите, но не ги убиват.
Внасянето на фосфорни и калиеви торове повишава устойчивостта на малините, а едностранното торене с азотни не е желателно.
След изваждане на малините на мястото се засяват сидерати – подходящи са лупина или синап. Не се засаждат и зеленчуци, които са уязвими в продължение на поне 3-4 години, защото останалите в почвата бактерии живеят там 2 години, дори при липса на гостоприемник.
