Синор БГ продължава темата за многоядните гъсеници на пеперудите от семейство „Нощенки“ (Noctuidae). След представителите на вида Agrotis ще бъде отделено внимание и на екземплярите рода Euxoa и Amathes (Graphiphora). Пролетната нощенка (пролетен сив червей) Euxoa temera е известна като по-опасен вредител в Северна България. Тази гсеница е многоядна и напада арпаджик, представители от семейство „Бобови” (бакла, грах, фасул), зеле, растения от семейство „Тиквови” (дини, пъпеши, тикви), слънчолед и др. Опасна е и за трайните насаждения с лози и овощни. От плевелните растения предпочита лободата, кръстоцветните, паламидата и др..
Пеперудата достига с разперени крила над 4 см. Предните крила са кафяви и имат копринен отблясък. На този фон личат петна с кръгла, бъбрековидна и клиновидна форма. На всяко крило може да бъде очертан равнобедрен тъмнокафяв триъгълник, чиято основа допира изпъкналата част на петното с бъбрековидна форма. Друг отличителен белег е светлата ивица на първия чифт крила, която която не достига преди върха на крилото.
Яйцето е полусферично. Отначало е белезникаво, но преди излюпване на гъсеницата потъмнява до кафяво със сив оттенък. Гъсеницата след излюпването е светлокафява, а по-късно става землистосива. Оцветяването се променя в зависимост от вида на храната и почвата, обитавана от гъсениците. По гърба и странично на тялото личат сиви и кафяви надлъжни ивици. Какавидата е тъмнокафява с два игловидни хитинизирани израстъка на последното коремно членче. Дължината е около 16 – 18 мм.
Пролетната нощенка E. temera има едно поколение за година. Зимува като яйце с развит зародиш. Студоустойчива е и издържа до - 17℃. Излюпването започва в края на зимата и началото на пролетта при температура на почвата над - 10℃.
През деня гъсениците се крият в почвата. Могат да бъдат намерени на дълбочина 1 – 2 см и често до растенията, които служат за храна. При липса на пряко слънчево греене гъсениците се активни и през деня. Една от повредите е прегризване на растенията непосредствено до почвената повърхност. Нощем се покачват по растенията. Най-вредни са възрастните гъсеници, които преминават от една площ в друга, унищожавайки голям брой растения. Развитието завършва в необработени площи, например синори, където близо до повърхността какавидират в землиста камера. Какавидниятп стадий продължава около четири седмици. Масовата поява на пеперудите е в края на август и началото на септември. Активни са през нощта. Стетлината ги привлича и това може да послужи за улавянето им с цел прогноза и сигнализация. Полово узрелите пеперуди снасят яйца по долната страна на листата и по растителните остатъци. Новите гъсеници през пролетта започват изхранването си по плевелната растителност, а после минават по културните растения.
Представителите на вида Amathes c-nigrum са многоядни с широко разпространение. Нападат лук, грах, зеле, памук, царевица и др. културни видове. Възрастните пеперуди имат кафяви предни крила с пурпурен оттенък. В предния край се явява кремавобяла ивица, сливаща се с кремавобяло триъгълно петно, около което има черна фигура като буквата С. Пеперудата с разперени крила е около 36 – 46 мм.
Яйцето е полусферично. Оцветено е белезникавожълто. По обвивката личат 28 - 30 радиални ребра, които достигат отвора, наречен микропил. Гъсеницата варира по цвят от розовожълта до до червено кафява. Наблюдавани са и бледозелени или зеленосиви екземпляри. Надлъжната ивица над стигмите е винаги по-тъмна в долния край. Какавидата е кафява, отличава се с два завити шипа на кремастера.
Пеперудите от вида A. c-nigrum имат две поколения годишно. Зимуват възрастните гъсеници. Първото поокление пеперуди лети от края на май до средата на юли. Снасянето на яйцата става по долната страна на листата. Гъсениците са активни през нощта. Какавидирането става в почвата. Второто поколение пеперпуди лети в края на лятото и началото на есента. Изюпените гъсеници остават да зимуват.
(Следва продължение).
