Ръстът в цените на агнешкото месо в Европа тази пролет ще се отразят и на вътрешния пазар, където се очаква поскъпване средно до 13,50 лева за килограм. Това са предвижданията на икономистите от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA), които представиха поредния си анализ за пазара на месо в страната.
Колкото до изкупните цени, през последните години те се движат между 5 и 6 лева, като варират в различните региони на страната. По традиция българските овцевъди продават основната част от агнетата си директно от фермите, тъй като изкупвачите редовно подбиват цените. Анализът на CAPA показва, че 82% от общото количество български агнета, които се предлагат на пазара, се реализират директно от фермите, затова и в търговските обекти се предлага основно внос.
Агнешкото месо винаги е било с най-малък принос в общото количество на произведеното месо в страната, тъй като консумацията му е свързана основно с пролетните празници Великден и Гергьовден.
По отношение на месото, добивано от месодайните породи овце, статистиката отчита, че през 2016 г. са произведени 9,84 хил. месо, което е с 1% по-малко от предходната 2015 г. Както при производство на телешко месо, и в овцевъдството основната част от месото се добива от млечни породи овце, което се обуславя от ниското равнище на рентбилност заради липсата на развита пазарна система, която да остойностява по-високото качество на тежките агнета и овце, както и заради ограниченото вътрешно търсене.
През 2016 г. броят на месодайните овце е бил 102,7 хил. и представлява едва 7,6% от общия брой на овцете в страната.
Традиционният характер на овцевъдството и най-вече предоставяната ежегодно подкрепа по схемите за обвързано подпомагане поддържат броя на животните, като през посочената година е отбелязано увеличение по отношение броя на овцете за производство на месо (с11% на годишна база). При запазване на провежданата политика се прогнозира броят на месодайните овце през 2018 г. да се увеличи до 107,6 хил. (с 4,8% в сравнение с 2016 г.), а към 2022 г. да достигне 123,2 хил. бр., прогнозират експертите от CAPA.
Като цяло месното направление на овцевъдството не се очаква да има перспективи за по-сериозно развитие, като в момента основно е движено нагоре от различните видове подпомагане, което заради очакваното след 2020 г намаление в бюджетите на ОСП ще се свие, съизмеримо с намалението на публичните помощи. Причината е липсата на насърчения за другото направление за използване на суровина от агнетата, каквато е вълната.
Ограниченото предлагане на българско месо поддържа високи цените на дребно на ниво от 13,30-13,50 лв./кг, което не стимулира растежа на потреблението. Средното равнище на консумацията на агнешко месо на човек от населението през 2016 г. е било едва 1,4 кг.
Прогнозите на CAPA са до 2020-2022 г. да има лек ръст в консумацията, така че да достигне до 1,5 кг на човек от населението, което ще се доближи до средното ниво за ЕС – около 2 кг на човек.
Вътрешното потребление се очаква да нарасне в средносрочен план до 10,9 хил. т при много слабо увеличение на производството - с 0,8% в сравнение с 2016 г.
Очакванията за засиленото потребление може да доведе до лек ръст при вноса, който през 2016 г. е в размер на 1,01 хил. тона. Прогнозите са до 2022 г. да се покачи на 1,88 хил. тона. Наред с растежа на импорта на агнешко месо се очертава и нарастване вноса на живи животни, което ще е по осезаемо при агнетата – с около 14% за целия прогнозен период.
Ръстът на вноса ще остане стабилен от порядъка на 5,4 хил. животни годишно. Ръстът на импорта на живи агнета ще се отрази върху задържане растежа на изкупните цени, които през 2018 г. се очаква да са около 4 922 лв./тон живо тегло, което е с 0,8% под нивото от 2017 г., но се задържа над равнището от 2016 г. През следващите пет години ще се движат в границите от 4,75 до 4,89 лв./кг.
