Едва ли и за прохождащите градинари е тайна, че доматите и краставиците е по-добре да се отглеждат в различни оранжерии – на доматите е нужна умерена температура и ниска влажност, докато при краставиците всичко е точно обратното: висока влажност и висока температура. Въпреки това често се налага двата зеленчука да съжителстват, тъй като оранжериите обикновено са с ограничена площ, а желаните култури далеч не включват само най-популярните.
Голямо значение имат и сортовете. Обикновените детерминантни сортове не дават големи реколти в оранжериите и често боледуват, а онези краставици, които имат нужда от опрашване от насекоми, въобще не е добра идея да бъдат засаждани под покрив – по-уместно е да се опита дори с хибрид, който няма нужда от опрашване изобщо.
Удачно подбраното съжителство на зеленчуците в оранжериите обаче може да осигури богата реколта и да предотврати проблеми с вредители и заболявания, тъй като засадените съвместно зеленчуци се защитават взаимно и дезориентират вредителите.
В оранжериите се отглеждат най-вече домати, краставици, чушки и патладжани, но понеже не само природата, а и съзнанието на градинарите не търпи празно пространство, винаги се намира място и за други любими култури. Така например под доматите могат да се засадят салати и марули, а зеленият лук за пера също е нелоша компания. Редовете могат да се уплътнят и с ранно зеле, тъй като докато те пораснат, зелето ще бъде обрано и мястото ще се освободи за основната култура. С копъра и резенето (дивия копър) обаче доматите не се понасят.
Ако пък все пак се налага доматите и краставиците да се отглеждат в една оранжерия, трябва да бъдат разположени в двата края, като между тях се засадят чушки. Добър вариант е и да бъдат разделени с фолио или найлон.
Краставиците също съжителстват добре със салатите и зелето. Странна е комбинацията с репичките, но резултатъ е неочаквано положителен, тъй като репичките защитават краставиците от кърлежите и листоядите.
Растенията от семейство картофови (домати, пипер, физалис) си съжителстват прекрасно. До тях можем да засадим босилек и девесил. Кромидът обаче не е особено удачна компания.
Патладжанът пък не обича почти никого. Бои се от затъмняване и затова се сади отделно, като предварително се изчислява такава схема на засаждане, при която отделните растения да не се оплетат. И само кромидът може да се използва за уплътняване на пространството около тях.
