Почвата е най-горният рохкав пласт от земната кора, в който растенията развиват кореновата си ситема и от която извличат хранителни вещества. Ето най-важните видове почви, свойствата им и мерки зя тяхното подобряване:
Песъчлива– тя се затопля бързо, лесно се проветрява, приема добре влагата от дъжда и при напояване, обработва се лесно. Недостатъците са: бързо охлаждане, не задържа добре водата, внесеният оборски тор се разлага бързо и отива в дълбочина, трябва често да се полива. За да подобрите песъчливата почва използвайте само оборски тор, влагайте минерални торове в малки количества, но често. Обороският тор се нанася отгоре, като се покрива с чернозем, богат на хумус през есента, пласт с дебелина 10 см, прилага се и зелено торене – заораване на зелена растителна маса, предимно от бобовите растения, фий, грах и др.
Хумусно-песъчлива– тя се затопля бързо и трайно, добре се проветрява, обработва се лесно, минералните торове се запазват дълго време, задържа добре водата. За недостатък се счита лесното отвяване на фините частици от вятъра, повърхността бързо изсъхва. Оборският тор се заравя, а минералните торове се влагат в малки количества, но често. Разложеният оборски тор и торфът не се закопават, а се използват катпо почвено покритие.
Глинесто-песъчлива – в нея виреят почти всички култури, проветряването е добро, минералните торове се задържат по-добре, отколкото в песъчливата почва, оборският тор се оползотворява по-добре, обработката е нормална. Не притежава значителни лоши качества, ако редовно се добавя хумус. Понася добре говеждия тор.
Песъчливо-глинеста– използва се за почти всички култури, добре задържа и оползотворява водата, достатъчно се проветрява, оборският тор се оползотворява пълноценно, обработката е нормална. Не запазва дълго влагата, затова се използва почвено покритие, което предпазва почвата от изсъхване.
Глинеста– много добре задържа и оползотворява водата, запазва дълго минералните торове, оползотворяването на оборския тор е много добро. Проветряването й е незадоволително, през пролетта се затопля относително бавно, обработва се трудно, изисква много добра обработка. За да се подобри нейният дренаж, трябва да се внесе в нея смлян варовик с едрина на зърната от 0,2 до 5 мм.
Блатиста– добре задържа водата, подходяща за блатни растения, отлично задържат минарелните торове, богати са на хумус, но с тежък механичен сътав. Поради ниския дренаж се препоръчва да се внася ситно надробен варовик или доломит, за да се получи пропускливо дъно, а в горния почвен слой да се внесе едрозърнест пясък – промит без пръст.
