Тежкият лепкав сняг и ледът могат да станат причина за появата на сериозни наранявания по овошките. Голяма част от неблагоприятните последици от силните снеговалежи и образуването на лед по дърветата обаче могат да бъдат избегнати, ако се предприемат навременни действия.
Първият сняг може дори да счупи клоните, но най-често само ги огъва силно. Най-важна в случай е незабавната реакция – веднага след спирането на снега трябва да отидем в градината, за да изтръскаме снега от клоните с метла.
Особено уязвими са дебелите клони, разпрострели се надалеч от централното стъбло, тъй като поемат цялата тежест на лепкавия сняг. Проблемът е още по-сериозен, ако преди снега е валял дъжд и ги е намокрил хубаво. Често крайният резултат е пукване или дори откършване на клони от централното стъбло, а всеки опитен градинар е наясно, че и най-дребните рани са като отворена врата за инфекциите и през нея в овошките попада предизвикващата гниене микрофлора и вирусите. В крайна сметка това може да погуби цялото дърво. Затова е добре още от есента под дебелите клони да се подложат подпори, като в чатала се поставя дунапрен или далеч по-трайната гума, за да не пострадат от триенето и раните да се появят почно там.
Ако не изтръскаме снега от клоните с метлата, той ще замръзне и под тежестта му те се изкривяват, разрушавайки структурата на короната, а някои ще бъдат натиснати чак до земята. Тогава вече метлите няма да свършат работа и в действие ще трябва да влезе здравата тояга. Разбира се, няма да трошим клоните с нея, но ще ги поочукаме с надеждата да успеем да ги освободим от ледената ризница.
Не трябва обаче да се опитваме да отървем овошките от леда, като запалим огън под дърветата – този „топлинен удар” може да бъде възприет от дървото като завръщане на хубавото време, при което част от плодните пъпки ще се събудят и след това ще загинат. Можем обаче да използваме опушването, като напалим огньове по периметъра на градината – топлият дим ще разтопи леда, водата ще се стече от клоните, без да им нанесе вреда, а дърветата няма да почувстват драстично повишаване на температурата и няма да се излъжат да се събудят.
Ако пък току що сме засадили нови фиданки и мокрият сняг е стегнал в лед, можем да се опитаме да ги спасим, разтопявайки леда с ръце. Методът е многократно проверен и се е доказал в практиката. Най-важното е да се запасим с търпение и да започнем да обхождаме последователно фиданките, като обхващаме младите клонки с шепи без да жалим усилия, за да успеем да ги изправим, освобождавайки ги от ледения плен.
А пък ако заради снега и леда или поради каквато и да било друга причина някой клон все пак се счупи, трябва да го прережем и да го обработим с блажна боя. Използването на овощарска замазка не е особено удобно, тъй като ще трябва добре да я загреем, за да можем изобщо да я употребим. Под последващото въздействие на ниските температури обаче тя може да се отлепи и да падне.
