Лекуване на рани върху овощните дървета

Повредите по кората на стъблото и основата на скелетните клони при овощните дръвчета е често явление. Те се причиняват от измръзвания, механични повреди от машините при обработките и особено често от гризачи. Не са редки случаите, когато големите зимни студове нанасят повреди по кората. Това се получава в резултат на силно нагряване на кората през деня и рязкото изстудяване през нощта. Това предизвиква отделяне на различни части на кората от дървесината, като се образуват т. нар. мразобойни петна. Тези повреди най-често се от южната страна на дърветата, където бързо изстудяващата се кора се отлепва от значително по-бавно изстудяващата се дървесина. Отделената кора загубва голяма част от водното си съдържание и замръзва през следващите нощи. Когато измръзването засегне и лежащата под кората дървесина, образуваните мразобойни петна зарастват много по-бавно.
Повредите по кората на сравнително по-младите дървета от гризачи е много по-често явление. Такива повреди при ябълката могат да се получат и при дървета до 20-годишна възраст. Полските мишки изгризват кората при младите дръвчета в основата на стъблото. Най-често тези изгризвания обхващат цялата обиколка на стъблото и такива дръвчета обикновено загиват. За да се избегнат тези повреди, не трябва да се натрупват около дръвчетата тревни и други отпадъци, в които мишките намират убежище. Когато се установи наличие на полски мишки, необходимо е в овощната градина и особено около дръвчетата да се поставят отровни примамки.
Повреди от зайци, сърни и кози се срещат много често, когато не се предприемат мерки за защита на дръвчетата. Това се постига най-добре при ограждане на овощните градини с телена мрежа. Друг начин за предпазване от гризачи е обвиването през зимата на стъблата с амбалажна хартия, което масово се прилага в практиката (. При нискостъблените форми обаче и при по-дебел сняг през зимата, зайците могат да изгризат кората и в основата на скелетните клони, ая сърните и козите могат да нанесат повреди и в по-високите части на короната.
Повредената кора по стъблото прекъсва предвижването на асимилатите към кореновата система и при по-големи рани растенията могат да загинат. Това най-често се получава, когато е обелена по цялата окръжност на стъблото. В тези случаи дърветата могат да се спасят като се извърши мостово присаждане. По този начин се възстановява връзка между корените и надземните части (листата). Присаждането се провежда през пролетта след настъпване на сокодвижението. Калемите се събират през зимата и се съхраняват до момента на присаждането както и при другите начини на присаждане през пролетта.
За да се направи това присаждане мъртвата и повредена кора се почиства до здрава тъкан. След това на 5-7 см по цялата окръжност в горната и долната част на раната се изрязват ивици от кората с дължина 5-6 см и широчина, съответстваща на дебелината на резниците, които ще се използват за присаждане. От изрязаните ивици се оставя около 1-2 см кора, а останалата се премахва. Оставената част от ивицата кора служи като капаче, което ляга върху резниците след като се присадят. На резниците се правят коси изрези в двата края с дължина около 5-7 см. Те се оставят малко по-дълги от разстоянието между двата срещуположни изреза на кората върху подложката. При поставянето им се огъват малко във вид на дъга, за да легнат по-добре върху дървесината на подложката. Краищата им се поставят под оставените капачета от кората и се прикрепват с тънки пирончета. Цялата рана и особено участъците, където резниците са свързани с подложката, се замазват с овощарска замазка. Ако върху присадените резници покарат леторасти те своевременно се отстраняват.
Когато обелването не е обхванало цялата обиколка на дръвчето, лекуването на раните се осъществява, като наранената и разкъсана кора се почиства до здрава тъкан и цялата рана се покрива с овощарска замазка. Един от по-примитивните начини за лекуване на раните е, като се замажат със смес от пресни говежди изпражнения и почва и се привържат с памучен парцал.
Ако при по-големи рани под тях се развият леторасти от стъблото, то те могат да се използват като върхът им се изреже косо, подобно на мостовото присаждане, и се постави под кората в горния край на раната. Това е напълно аналогично на мостовото присаждане, само че за резници се използват леторасти, израснали върху самата подложка. В този случай присаждането е много по-сигурно и ефективно. Прорасналите леторасти върху тази присадка също трябва да се премахват своевременно.