Ябълката и вишната издържат до минус 32 градуса

Един от основните климатични фактори, от които до голяма степен зависи развитието, плододаването и дълголетието на овошките, е температурата. В условията на умерения климатичен пояс, където се намира и нашата страна, годишните температурни амплитуди много често се движат в диапазон от минус 30-40С до плюс 30-40С. Нашата страна се намира в най-южната част на този полюс и тези амплитуди са сравнително по-слабо изразени, като отрицателните температури много рядко падат под минус 25-30С. В последните години обаче затоплянията през лятото доста често надминават 35С.

Прасковата и кайсията се нуждаят от 3-4 градуса
Променящите се температури са фактор, от който зависи развитието на овошките. Така са се обособили три зони, в които се отглеждат специфични овощни видове – тропикът, субтропикът и умерената климатична зона. Растенията от тропика и субтропика, загиват от ниските температури в умерената зона, а тези от умерената могат да се развиват в другите две, но не дават плодове, тъй като плодните пъпки изискват определен период на развитие при температури под 3-4С. Плодните пъпки на прасковата, кайсията, бадема, джанката и някои други, трябва да преминат най-малко 15-20 дни при такива температури, за да настъпи цъфтеж и плододаване. При останалите овощни видове продължителността на този период е около 40-60 дни. След преминаването му, при трайно затопляне над 8-10С, започва вегетационното развитие. За успешното му протичане и узряване на плодовете е необходима сума от активни температури (над 8-10С) от порядъка на около 2500; при по-ранозреещите видове и сортове до към 3000-3500; за къснозреещите. При условията на нашата страна, както необходимите температури за зимното развитие, така и тези за периода на вегетацията нямат ограничаващо влияние. Само в по-високите полупланински и планински райони сумата от активни температури не достига за нормалното развитие и узряване на някои късни ябълкови и крушови сортове и дюлята.

Ранната пролет е опасна
При нашите условия екстремно ниските температури (под минус 20-25С) и много по-рядко екстремно високите (над 30-35С) нанасят поражения на овощните растения. През лятото те се изразяват в пригори по листата и плодовете и влошаване на качеството им, а през зимата – в измръзване на плодните пъпки, а понякога и на дървесината. Особено чести са тези измръзвания в края на зимата и началото на пролетта по цветовете и завръзите. Това се отнася преди всичко за по-раноцъфтящите видове, каквито са бадемът, прасковата, кайсията, джанката и черешата. Едно от най-важните условия за избягване на измръзването е правилното райониране на отделните видове, съобразно тяхната студоустойчивост. Най-студоустойчиви са ябълката, вишната, касисът и орехът. През периода на покой те издържат до минус 28-32С. Крушата, черешата и дървесината на кайсията и бадема измръзват под минус 26-27С, а дюлята и малината – под минус 24-25С. Плодните пъпки на прасковата, кайсията и бадема загиват при температури под минус 22-24С. Ягодата, райската ябълка, нарът и едногодишните леторасти на смокинята измръзват под минус 15С. При снежна покривка над 10-15 см ягодата успешно презимува и при много по-ниски температури.

Измръзванията са опасни за пъпките
Измръзванията в края на зимата и началото на пролетта настъпват при много по-слабо понижение на температурата. През периода на бутонизацията критичните температури са около минус 5-6С, в началото на цъфтежа – 3-4С, а младите завръзи загиват под минус 1-2С.
Освен от абсолютните стойности измръзванията зависят и от продължителността на въздействие на ниските температури. Дърветата, които са били натоварени с повече плодове и не са добре запасени, измръзват по-често. Студоустойчивостта на младите дръвчета също е по-слаба, ако вегетацията им е продължила до късно. За да се избегне това през втората половина на лятото, не трябва да се извършва подхранване, а обработките и особено поливките, трябва да се намалят. Варосването на дърветата и натрупването на сняг около тях в края на зимата и затрупването му с растителни отпадъци могат до известна степен да забавят пролетното развитие, а с това да се намалят и рисковете от измръзване на цветовете и завръзите.