Природата не търпи празно пространство, гласи един научен постулат, а овощарите отдавна са се убедили на практика, че щом приберат реколтата и престанат да се мяркат често в градините, там започват да върлуват мишки и зайци. А когато застудее, процесът се масовизира, особено във вилните зони, където хора може да не идват с месеци. Как тогава да защитим дърветата от острите зъби на гризачите? Ето няколко варианта.
За първия начин са нужни няколко стари кофи. Продънват се и се прави един пълен вертикален разрез по стената. После с тях се „загръщат” долните части на овошките, като се стягат с мека тел, след което кофите се набиват 3-4 сантиметра в почвата. Между метала и кората на дървото трябва да остава малък въздушен слой, за да не го съсипят студовете. Така срещу зъбите на гризачите овошките са оборудвани с направо рицарски доспехи.
Разбира се, не всеки разполага със стари ненужни кофи подръка, затова те могат да бъдат заменени с големите пласмасови бутилки. Предимството е, че приспособяването им е по-лесно, а недостатъкът – че все пак не са достатъчно здрави за зъбите на гризачите. Все пак липсата на всякакви вкусови качества е в състояние да откаже част от мишките и зайците да стигнат до кората на овошките.
Друг начин е през лятото да съберем кора от паднали в гората дървета и да я нарежем на ленти по около 20 сантиметра всяка. През есента тази кора се обвива около стволовете на младите овошки, като също се набива в почвата на дълбочина 3-4 сантиметра.
Още един прост начин да защитим стъблото и основните клони на височина до 1,5 метра от гризачите е да ги обвием с негодни за употреба дамски чорапогащи. Оказва се, че необичайният материал пази дърветата и от слънчевите изгаряния.
Напролет всички изброени защитни средства се свалят, за да може дърветата да навлязат нормално във вегетационния си период.
Специално срещу мишките могат да се използват и други начини за борба без участието на овошките. В половинлитрови бутилки с широко гърло се налива малко олио, като вътрешната част на гърлото се намазва с масло. Бутилките се разхвърлят в градината , като гърлото повдига леко, и се замаскират с какъвто боклук имаме подръка – клонки, дъсчици, трева, сено. Импровизираните капани се проверяват за изкушили се гризачи през няколко дни.
