Капризният патладжан обича плодородни почви

Патладжанът не е познат като диворастящо растение. Предполага се, че има индийски произход. Първите сведения за него са от ХІІІ век. Като зеленчуково растение започва да се отглежда едва в края на ХV век, времето, когато неговите роднини домати, пипер, картофи, са пренесени в Европа след откриването на Америка. В България вероятно е дошъл от Анадола. Сега на по-големи площи се отглежда по поречието на Марица, Тунджа, Дунав и Черноморието, но почти във всяка градина растат и моравите красавци.
Патладжанът (Solanum melongena) е с по-слабо развита коренова система от тази на доматите и пипера. Тя реагира много рязко на промените във водния, хранителния и въздушно-газовия режим на почвата. Стъблото достига до 150 см в зависимост от сорта и условията на отглеждане. Цветовете са красиви и са в пазвите на листата или върху стъблото. Венчето е бяло или виолетово, близалцето е жълто.
Плодовете са с различна големина – от 20 до 2000 г, по форма яйцевидни, продълговати, овални, кръгли, крушовидни, цилиндрични, може да са бели, по-тъмно или по-светло виолетови, които красят храстчето и му предават и декоративен вид. Месото на плода е бяло, крехко, малко горчиво. Горчивината се дължи на соланина, който е най-много в узрелите плодове.

Ако е студено се развива слабо
Патладжанът се отнася към групата на топлолюбивите зеленчукови култури. По своите изисквания към условията на отглеждане – топлина, светлина, влага, почва, предшественици и др. не се отличава съществено от пипера и доматите. При понижаване на температурата се развива слабо. Ако стане студено или много топло цветове му окапват.Особено големи са претенциите му към плодородието и структурата на почвата. Затова трябва да избирате дълбоки, топли, рохкави почви, богати на лесно усвоими хранителни вещества, най-добре расте на почви с неутрална реакция. Върху студени, тежки, кисели почви, не очаквайте добри резултати. За оптималното си развитие му е необходима висока влажност, около 80% от пълната и влагоемност. Най-много се нуждае от влага, когато започне плодообразуването и при най-малкото засушаване настъпват сериозни смущения в растението и започва масово окапване на цветовете и завръзите.

Подхранването е важно
Патладжанът за ранно и средно ранно производство се отглежда с разсад. Начинът на отглеждането му не се различава съществено от това на доматите и пипера. Семената, засяти през февруари, са вече пикирани растения, а на тези през март растенията не се пикират. Готовите разсади отиват на открито, когато е минала опасността от слани. Разстоянията при засаждането са 50-70 см между редовете и 50-60 см между растенията. Може да се засаждат и на ленти, по два реда в лента. Време е да се изнесе на открито. Пикираният разсад се засажда в ямки, а непикираният – със садило. Току-що засадените растения се поливат с канче. При нашите климатични условия, патладжанът не може да се отглежда без напояване. Растенията започват развитието си бавно и не трябва да се бърза с поливането. Полива се, когато се вкоренят добре. Режимът на напояване е също, както при пипера. Важна грижа при отглеждането е подхранването с органични и минерални торове от 2 до 4 пъти през вегетацията. За целта се използва добре угнил птичи или говежди тор или шербет, а от минералните торове – суперфосфат и амониева селитра. Не се оставят плевели, разрохква се почвата. С първото разрохкване растенията се загърлят. Следи се за появата на вредители. Най-често боледуват от столбур и вертицилийно увяхване. Понякога се нападат и от колорадски бръмбар. Зрели патладжани започваме да берем през юли и до падане слани в градината.