Най-често оранжерийната белокрилка прелита и навлиза в оранжериите от намиращите се наблизо неприбрани зеленчукови растения, цветя, плевели, несъбрани и неунищожени растителни остатъци. По тях тя се развива до късно през есента. Пренася се и с разсада. За да бъде резултатна борбата срещу белокрилката трябва да започне рано, веднага щом се забележи излитане на мушици от растенията.
Оранжерийната белокрилка е неприятел с голяма размножителна способност. Развива голям брой поколения (10-12) и се намножава бързо в голяма плътност. Това налага провеждане на голям брой пръскания, почти до края на вегетацията на отглежданите култури.
За да се проследи появата и да се контролира плътността на белокрилката, и да се прецени необходимостта от пръскане, могат да се използват жълтите лепливи уловки (мухоловки). Те се окачват в подходящи места в оранжерията и привличат мухите, които се залепват на тях.
При извеждане на борбата срещу оранжерийната белокрилка от значение е и това, че ларвите последна възраст и нимфите се засягат слабо или не се засягат от препаратите. До голяма степен това може да се избегне при навременното и редовно извършване на пръсканията. За да не се появи устойчивост на белокрилката, когато се пръска с един и същи препарат, или такива с еднакъв химически състав, се препоръчва пръсканията да се правят като се редуват препарати с различен химически състав и различен начин на действие.
Белокрилката снася яйцата си по долната страна на младите листа. По долната страна на листата се намират и ларвите и нимфите и смучат сок от тях. Пръскането на растенията трябва да бъде качествено и обилно, за да се намокрят добре и двете листни повърхности, също и връхчетата.
Растенията трябва редовно да се преглеждат и почистват от изсъхналите листа, по които има натрупани ларви и нимфи. Събраните растителни остатъци да се събират и унищожават. Да се унищожават плевелните растения около оранжерията или в нея.
Пръскането да се прави с необходимите предпазни средства за опазване на очите, лицето, кожата на ръцете.