Начало » Хоби земеделие » Малката градина
20.11.2017 г.

Череша

Дарява ни с първите пресни плодове след студената зима

Като любителска култура черешата е отглеждана и се отглежда почти в цялата страна. Благоприятните условия, сравнително не много голямата взискателност, по-малкото грижи по отглеждането и голямото търсене на черешовите плодове, определят черешата като много перспективна и доходна култура. От нея се получават първите пресни плодове след зимата в сравнение с останалите овощни видове.
Те притежават и ценни вкусови, хранителни, диетични и търговски качества. Богатият и разнообразен химически състав оказва благоприятно влияние върху храносмилането и обмяната на веществата, алкализирането на кръвта и урината при камъни и пясъци в бъбреците, възпалителни процеси на пикочните пътища и жлъчката, подагра, диабет и други заболявания. Богатото съдържание на захар в плодовете определя техния сладък и приятен вкус. Те са ценни и за компоти, сокове, сиропи, конфитюри, сладка.

Цъфти още през април
Черешата цъфти сравнително рано и това е една от причините за честите измръзвания през пролетта. Зависи от различните райони и метеорологичните особености през отделните години. Протича от началото до към края на април и при нормални условия цъфти 1-2 седмици. При рязко повишение на температурите цъфтежът протича по-бързо и това е неблагоприятно за опрашването и оплождането. При студена и дъждовна пролет те също не протичат нормално.
Черешовите сортове не могат да се самоопрашват, което налага в овощната градина да се засаждат най-малко по два различни сорта. Изключение за сега правят само сортовете Стела, Лапинс, Санбърст, Ню стар, Кристобалини и Старкримсон. При черешата са установени и т. нар. интерстерилни групи, което означава, че сортовете от една такава група не могат да се опрашват взаимно. По-известни от тези групи са: Румънка, Хеделфингенска и Черна едра хрущялка; Бинг, Наполеон, Ламберт и Стар; Козерска и Гермерздровска; Бигаро Моро и Бигаро Бюрла и др. При засаждане на сортове от тези групи в градината, трябва да се засади още поне един друг сорт, който да ги опрашва.

Плододава всяка година
Черешата встъпва в плододаване най-често към 4-та - 5-та година след засаждането и към 8-та - 9-та настъпва пълното плододаване. Ако няма измръзване плододава всяка година, като добивите от едно дърво могат да достигнат до 50-60 и повече килограма, а от един декар могат да се получат средни добиви от 800 до 2000 килограма. При правилен избор на място и добри грижи черешата може да живее и плододава до 80-100 години..
Черешата е овощен вид, който успешно може да вирее най-много до 60 градуса северна ширина и до към 800 м надморска височина. Освен това тя може да се отглежда в райони, където температурите през зимата не падат под минус 23-25 градуса С и няма големи температурни амплитуди. Освен измръзване на плодните пъпки, екстремно ниските температури през зимата могат да предизвикат и повреди по кората и дървесината на стъблото и основата на скелетните клони. Това се получава, когато през деня има силно нагряване откъм южната страна, а през нощта температурите рязко се понижават. Такива температурни амплитуди предизвикват отлепване на кората и впоследствие образуване на т. нар. мразобойни петна. Варосването може до голяма степен да предотврати тези повреди.

Не понася големи горещини, нито преовлажняване
При черешата много по-чести измръзвания се получават от застудяванията в началото на пролетта. Късните пролетни мразове повреждат в различна степен цветните бутони, цветовете и младите завръзи. Бутоните издържат до минус 2-4 градуса С, а цветовете и завръзите - до минус 1-2 градуса С.
Черешата не понася и големите горещини и засушавания през лятото, особено когато е засадена на по-сухи и плитки почви. При такива условия растежът е слаб, дърветата не се запасяват добре и измръзванията през зимата са по-често явление.
Черешата е сравнително по-сухоустойчиво растение и в повечето случаи се отглежда при неполивни условия. Сухоустойчивостта се проявява най-добре, когато е засадена на по-дълбоки и пропускливи почви, в които има условия за развитие на по-мощна коренова система. При по-плитки почви и в райони с чести засушавания една-две поливки през лятото оказват много добър ефект. Излишното и по-продължително преовлажняване на почвата предизвиква задушаване на корените и загиване на част от тях, а понякога и на цялото дърво. Високата почвена и атмосферна влажност, през периода на зреене, предизвиква напукване и загниване на плодовете, което може да провали напълно реколтата.

Тя е силно светлолюбива
Черешата се отнася към силно светлолюбивите видове. При недостатъчно светлина дърветата не живеят дълго, плододаването е слабо и качеството на плодовете е незадоволително. Светлинният режим може да се наруши при избор на неподходящи места, гъсто засаждане, неправилно формиране на короната или засенчване от други дървета или сгради.
Черешата може да се отглежда на различни почвени типове, стига почвата да е по-дълбока, пропусклива, с ниско ниво на подпочвените води и да не е много бедна. При по-сухи и слабо варовити почви тя успява по-добре, ако е присадена на махалебка. Присадените върху черешови подложки сортове се развиват най-добре върху глинесто-песъчливи и по-влагоемки почви. Във всички случаи неподходящи за черешата са твърде тежките глинести почви, силно преовлажнените и засолените, както и местата с високо ниво на подпочвените води, а също и такива, които продължително се заливат с течащи води.

Размножава се със семена и вегетативно
Семенното размножаване се използва за получаване на подложки от махалебката и дивата череша, по-рядко от културни сортове и вишна. Размножаването със семена се използва и в селекцията за получаване на нови сортове. На някои клонови подложки, като Колт и др., размножаването става чрез вертикални или хоризонтални отводи. Основният начин за получаване на черешов посадъчен материал се осъществява в овощните разсадници, чрез присаждане на пъпка. При облагородяване на по-стари растения от дива череша, махалебка и вишна се използва присаждане на калем. Извършва се по-рано напролет, преди да е започнало активно сокодвижение, като се прилагат начините “на разцеп” или “кози крак”. Освен върху махалебка и дива череша, може да се присажда и върху вишна, което често се прилага от любителите овощари. Предимствата на тази подложка са по-добрата й приспособимост към по-сухите и бедни почви и по-малките корони на присадените върху нея сортове.

Засажда се през есента
Най-благоприятният срок за засаждане на фиданките е през есента - от края на октомври до към средата на декември. Когато се наложи пролетно засаждане то трябва да стане рано, а площите да са подготвени още през есента. Засаждат се редово средно около 5-6 м между редовете и 4-5 м в реда.
Основно при отглеждането на черешата по-специално внимание заслужават поддържането на почвената повърхност и резитбите. Тя не понася затревяване. Тревите задушават корените и се явяват големи конкуренти на хранителните вещества и влагата. Ето защо най-добрият начин за поддържане на почвата в черешовите градини е черната угар.
Резитбата за формиране и за плододаване е сравнително по-ограничена. По естествен път черешата формира по-рехава корона с етажно разположение на скелетните клони. След засаждането дърветата се съкращават на около 50-60 см. През следващата година се избира подходяща клонка за водач и 3-4 за скелетни клони, които да са добре развити, правилно разположени и с ъгъл на отклонение около 45-50 градуса . По нататък по водача се формират още най-много два етажа и накрая върхът на водача се премахва над последния етаж, височината на короната се ограничава до 4-5 м. През периода на формирането се премахват само някои по-силни излишни клонки за ограничаване броя на скелетните части без да се прави каквото и да е съкращаване.
През плододаващия период резитбите за просветляване са ограничени. При намаляване на растежа и застаряване на обрастващата дървесина периодични резитби за подмладяване, през 4-5 години, дават много добри резултати. Тези резитби трябва да се правят най-малко до 3-4-годишна дървесина.
Сортовете в света са голям брой, у нас над 100, но масово се размножават около 30. Едни от най-ранните са Сенека, Ранна черна едра, Бигаро Моро, Бигаро Бюрла и др. Към средноранните спадат Победа, Бинг, Ван, Хеброс, Старкитг харди джайънт, Козерска, Гермерздорвска, Райнер, Стела и др., а към най-късните - Наполеон, Хеделфингенска, Ламберт, Дроганова жълта и др.

Череша
40834
 

Последни материали
Виж
Хитра измама
Трима италианци регистрирали земята на военновъздушната база Сигонела за субсидии
Мелиоративните мрежи в Украйна станаха със статут на недвижим имот
„Оптиком“ поема продажбите на австрийския лидер в износа на техника APV
Предстоящо
Официалното начало на жътвата ще се даде на 11 юни в Пловдивско
ДФЗ публикува класирания на заявленията за подпомагане на пчеларите през 2024 г.
Експерти на МЗХ разработват пътна карта за Национална стратегия за развитие на биоикономиката
Свързани материали
Виж
От 23 до 25 юни
Посетете празника на черешата в Кюстендил!
Читалищата от региона обраха наградите в състезанията
Победителката в надпреварата за едра череша в Кюстендил е с диаметър 36 милиметра
Възстановяване на овощните дървета
Растителнозащитни мероприятия
Борба с неприятели по череша и вишна
Нови сортове овошки на Института по овощарство - Пловдив
Заради коронавируса
В последния момент забраниха празника на черешата в Кюстендил
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини