Историята на покривните градини се крие дълбоко в древността. Най-известния пример за това разбира се са старинните висящи градини във Вавилон. Но зелени покриви са се правели преди хиляди години и в скандинавските страни и в Средна Азия от чисто практически съображения, за естествена топлоизолация и отвеждане на водата. В миналото столетие особено развитие на покривните градини има в Европа и Америка. Днес покривните градини са особено актуални в централните градски части на градовете в западна Европа, където се усеща недостиг на площи за озеленяване и на места застройката заема около 80% от централните зони. В тези случаи градина на покрива е необходимост. Но въпроса има и друга страна. Общопризнато първенство в създаването на покривни градини и особено в производството на нови строителни материали и технологии , по мнението на специалистите, в настоящо време е Германия. В тази страна един от приоритетите при проектиране на нови сгради е да се предвиждат озеленените покриви, в това число и тези с значителен наклон В швейцарските градове до 25% от плоските покриви заемат тези с растителност, а в Япония действа предписание да се разработват градини на всички плоски покривни площи надвишаващи 100 м2. Отново в Германия, например, за качествено изпълнен зелен покрив дават гаранция от порядъка на 30-40 години. Такъв покрив няма нужда от ремонт за този период а екологическите му предимства са безспорни!
Покрива нерядко наричат петата фасада. Той е важен инженерен и архитектурен елемент. Ясно е, че от типа, наклона и, конструктивното му решение зависи и възможността за експлоатация. Натоварването на покривите в съвременните здания е достатъчно висока. На тях не рядко се появяват вертолетни площадки, спортни съоръжения, басейни, площадки за игра и др. Заедно с това съвременните многоетажни сгради са пренаситени с комуникации - телевизионни и сателитни антени, вентилационни шахти, рекламни билбордове и др. Не е така просто да намериш в тази среда място за градина. Още повече че конструктивните и архитектурни решения и използваните материали трябва да се съчетаят с такъв пластичен и постоянно изменящ се жив материал, като растенията. В този смисъл главната трудност се състои в това, че е необходимо едновременно да се съчетаят изискванията не само на архитекти, икономисти и строители но и на самите растения, като живи организми с техните физиологични и биологични потребности.
Човекът пръв направил съвременна покривна градина на своите наистина чудесни сгради е шведския архитект Фридрих Хундертсвасер. От тогава зеления покрив е едно от най-атрактивните направления в съвременното строителство. На първо място това се обуславя от пренаселеността и високата плътност на застройката в големите градове, в съчетание с влошената екологична среда. На второ място – безспорния психологически и естетически ефект от присъствието на кътче със зеленина в на пръв поглед невъзможни за тази цел места… Достойнствата на зеления покрив са очевидни. Зелените насаждения на покрива позволяват да се намали температурата на нагряване (през горещите летни дни температурата на покривните покрития може да достигне до 80С) да подобри шумоизолацията, поглъщането на прах и други полезни неща като например допълнителна среда за представителите на фауната.
За ландшафтния специалист създаването на покривна градина е сериозна отговорна и многофункционална задача. Най-общо покривните градини могат да се разделят на пространства с декоративна функция (без достъп на посетители с изключение на поддръжката) и пространства решени като класически градини. Добри резултати се постигат когато проекта се разработи в начална фаза успоредно с архитектурния и конструктивен проект. На този етап в зависимост от желанието на Инвеститора се залагат необходимите параметри в конструкцията в зависимост от вида растителност която ще се засажда. При ясно предварително задание на покрива могат да се засадят дори дървета. Предварителното планиране позволява да се организира достъпа до градината, места засядане, дървени конструкции, детски площадки и дори малки водни кътове. Дебелината на почвения субстрат определя какви по размер растения могат да се засадят.
Растения засадени на високите етажи се държат по въздействието на природните условия съвсем различно в сравнение с растения на повърхността на земята. Микроклимата в покривните градини е характерен с висока слънчева радиация, вятър, големи температурни амплитуди, ограничен почвен слой и т.н. Относителната влажност в близост до повърхността на покрива е с 5-10% по-ниска през по-голямата част от годината, а през лятото достига до 20%. Но бързата загуба на влага е едната страна на въпроса, защото е необходимо да се мисли и какво да правим с излишната вода след обилен валеж. Проблема се решава с направата на дренажна система. Тя е абсолютно задължителна под всички зелени площи а хидроизолацията се изпълнява в няколко пласта. За да се предпази хидроизолацията и проникването на корените на растенията в дренажния пласт се полага геотекстил или специални корено-отблъскващи пластове. Отводняването на целия покрив се изчислява в зависимост от неговата площ като се залагат необходимия брой сифони и нужния диаметър на тръбите.
При много плитки почвени профили е наложително изграждането на отопление. Автоматизирана поливна инсталация е задължително условие, тъй като температурния режим на покривното пространство коренно се различава от този в нормална зелена площ. Количеството и продължителността на поливките се регулира постоянно в зависимост от количеството на падналите валежи или температурата през денонощието.
В съвременното строителство се използват обогатени хранителни смеси- субстрати. За почвените насипи се използват олекотени почвени смески съдържащи торф, перлит, разложена листна маса и други почвени подобрители. Развитието на растителността на покривните градини започва 5-15 дни по рано от останалата растителност. Това важи за цъфтежа, появата на плодове и пожълтяването на листата. Това трябва да се има в предвид при проектиране на растителните композиции. При избора на растителност трябва да се даде приоритет на невзискателната и издържлива растителност. Преимущество имат стелещите се видове и форми , тревистите и особено почвопокривните растения. За да се намали риска от механични повреди по растенията по въздействието на вятъра, помагат защитни екрани, решетки и парапети.
