За растежа и развитието на всяко растение са необходими около 20 хранителни елемента, но в този списък азотът е на първо място. Растенията потребяват азот през целия вегетационен период, но в по-голяма степен през периода на активен растеж на надземните органи.
Недостигът на този елемент в почвата рязко нарушава растежа и развитието – образуват се малки листа със светлозелен цвят, а формирането и развитието на репродуктивните органи се влошава. При оптимално подхранване на растенията с азот се формират мощни, здрави стъбла и яркозелени листа, добивите се увеличават. При излишък на азотното подхранване се образуват мощни стъбла и едри листа, но плододаването се забавя, а добивите намаляват.
Азотът влиза в състава на белтъчините и нуклеиновите киселини и играе важна роля в обмяната на веществата в тъканите на растенията, част е от други съединения и служи за основа на всички жизнени процеси в тях. Азот се съдържа и във въздуха, но молекулярният азот е недостъпен за растенията, а фиксирането му е възможно само от определени микроорганизми – азотфиксиращи бактерии, които се намират в корените на бобовите култури. Потреблението на азот от растенията изисква и наличието му в достатъчни количества в почвата.
За възстановяване на плодородието на почвата се използват органични и минерални торове.
Органичните торове – оборски тор, компост, сидерати, сапропел – са богати на азот, но той не е достъпен за растенията, а само за почвената микрофлора. В резултат на жизнената дейност на почвените микроорганизми една част от азота, съдържащ се в органичната материя, преминава в хумусни вещества. Друга част се минерализира, превръщайки се в амониева и нитратна форми и едва тогава става достъпна за растенията.
Високите дози амониев азот са токсични за растенията. Нитратите са безвредни за тях, могат да се натрупват в тъканите им в големи количества, но високите нива в селскостопанските продукти имат вредно въздействие върху човешкото здраве.
Използването на органични торове позволява на растенията да ги усвояват незабавно и спомага за ускоряване на минерализацията на органичния азот.
Сред голямото разнообразие от минерални азотни торове, най-често зползвани са: нитратни, амониеви, амониево-нитратни и амидни.
Нитратните торове включват натриев и калциев нитрат, които са физиологично алкални. Когато се използват системно при кисели почви, те намаляват киселинността на почвата, а при култури, чувствителни към висока киселинност, дават по-добри резултати от амониевите торове. Нитратите се отмиват бързо от почвата и не трябва да се внасят предварително, особено през есента.
Твърди амониеви торове
Амониевият сулфат съдържа около 21% азот и 24% сяра и е добър източник на елемента за подхранване на растенията.
Амониевият хлорид съдържа 24-26% азот и 67% хлор, но не е подходящ за чувствителни към хлор култури.
Амониеви торове се използват главно преди сеитба като основен тор, който е леснодостъпен за растенията. Подвижността му в почвата и опасността от отмиване при обилни валежи са сравнително ниски. Амониевите торове могат да се прилагат предварително, но при системно използване почвата се подкислява, ефективността от торенето намалява и необходимостта от варуване нараства.
Амониево-нитратни торове
Амониевият нитрат или амониева селитра съдържа 33-35% азот в амониева и нитратна форми. Той е силно разтворим концентриран тор. При продължителна употреба подкислява почвата и ефективността му при чувствителни към кисели почви култури значително намалява.
Амиден азот или урея (карбамид) е един от най-добрите азотни торове, съдържащ 45-46% азот. Внесеният в почвата тор се амонизира за 2-3 дни, като при това настъпва временно алкализиране, но образуваният амоний се поглъща от почвата и постепенно се нитрифицира. Азотът в крайна сметка се превръща в нитратна форма и временната алкализация се заменя с подкиселяване.
Карбамидът може да се използва като основен тор, включително при листно подхранване, за всички култури и на различни почви. При повърхностно приложение са възможни загуби на азот поради изпаряването на амоняка от амониевия карбонат.
