Изтънчена градина

1. Клематисът, изправен повет (Clematis recta) – печели все повече почитатели. Ефектните му цветове, се срещат във всички тоналности, които въображението може да роди. Много важно за растението е правилно подбраното място. Подходящо за него е междинното изложение – югозападно или югоизточно. Грижите за клематиса са елементарни – редовно поливане и торене отвреме-навреме.
2. Сребрист смърч (Picea pungens) – характерна за него е синкавосребристата багра на иглиците. Размножава се само вегетативно (резници или присаждане). Има няколко декоративни форми, като най-често използваните са: Argenta – със сребристобели листа и Glauca – със синкавозелени листа.
3. Коча трева (Nepeta x faassenii) – многогодишно растение, от което в природата се срещат около 80 вида. Този вид има тесни листа, височината му достига 30 см при някои сортове до 40. Цъфти от юни до септември. Обича слънчевите и топли кътчета в градината.
4. Хвойна (Juniperus virginiana, сорт Skyrocket) – род дървета и храсти от сем. Кипарисови. Най-характерно за хвойновите са техните шишарки. При тях всички люспи са сраснали в една обща месета обвивка и шишарките са със сферични или продълговати. Skyrocket е едно от най-тесните иглолистни растения. То е с изправени клони и синьосиви иглички. Височината му достига 4-5 м.
5. Роза сорт Alba Suaveolens – царицата на цветята заема стратегическо място в тази композиция. Технологията на засаждане е следната: корените се потапят за 24 часа във вода; стъблата се изрязват на височина 15 см, върховете се подрязват; растенията се поставят в предварително изкопана яма; корените се закриват с пръст в изправено положение и се уплътняват добре; поливат се обилно с вода.
6. Физостегия (Physostegia) – декоративно многогодишно растение, което радва окото с изящна строга форма и плътно класовидно съцветие. Цъфти обилно и продължително -от юли до септември с красиви бели и светлолилави цветове. Расте на височина 90 – 100 см, крайно непретенциозно за отглеждане.
7. Традесканция (Tradescantia) – поставете я на светло, за да ви радва с наситена окраска и листата да растат нагъсто по стъбълцата. При преосветяване внимавайте: пазете растението от преките лъчи на обедното слънце пре лятото.
8. Испанска хвойна (Juniperus Sabina) – популярно парково растение, което добре понася замърсения градски въздух. Хоризонталните му клони са обсипани с игловидни сивозелени листа. Възрастните растения достигат 3 м в диаметър.
9. Астилбе (Astilbe) – лесно за отглеждане многогодишно тревисто растение. Цъфти от юни до септември с многобройни цветове в метлици. Има назъбени тъмно-зелени сияещи листа. Растението изисква богата почва, която трябва да се поддържа непрекъснато влажна. Подходящо е за сенчести и полусенчести участъци. Пресаждане: всяка пролет.
10. Клематис, сорт Luter Burbank – грижите са същите, като за изправения повет.
11. Ветрогон (Eringium) – едногодишни, многогодишни или тревисти растения. За представителите на рода е характерно, че листата и обвивните листчета са бодливи, съцветията са сбити, топчести, плодовете са покрити с ципести люспи. При някои видове при узряване на семената цялата надземна част се откъсва и разпилява от вятъра, така се осигурява разнасянето на семената на големи разстояния, откъдето идва и българското име на растението – ветрогон.
12. Миризлива върба (Eleagnus) – подходящо растение за групови насаждения, масиви и живи огради. Цъфти през май-юни с бели ароматни цветове. Обича слънчеви участъци, полива се умерено.
13. Хоста (Hosta) – невероятно декоративни коренищни растения, което бързо се разрастват в обширни плантации. Главното му украшение са големите прикоренови листа, различни по форма, цвят, размер и строеж. Лесно е да се работи с хостите, защото те не са капризни към факторите на растеж, студоустойчиви са, еднакво добре се чувстват и на слънце и на сянка.