Пригор може да повреди кайсията ви

Кайсията е едно от най-капризните овощни растения, които отглеждаме в нашата страна. Това се дължи на наследствените й особености, оформени в условията на нейния произход. Тя произхожда от райони с продължителна и студена зима, но с малки абсолютни минимуми и без резки затопляния. Пролетта в тези райони настъпва по-късно и без повратни студове, а лятото е слънчево и горещо. Сравнително близки до тези условия на нейния произход у нас са районите близко до по-големите водни басейни – Черно море, Дунав и отчасти Бяло море. В тези райони кайсията се развива сравнително най-добре и там са и най-големите кайсиеви насаждения. Във вътрешността на страната, където температурните колебания през зимата и в началото на пролетта са често явление, условията за отглеждането на кайстията са неподходящи. Това е основната причина за нейното преждевременно загиване, което е доста често явление.
Кайсията се напада и от много болести и когато не се води редовна борба с тях, това също се отразява на нейното развитие и дълголетие. Такива са шарката, бактериалната сачмянка, бактериален пригор, ранно кафяво гниене и др. Изгарянето на листата на младите филизи, за което ни пита нашият читетал, се дължи на някои от тези болести. Най-често такива изгаряния се причиняват от бактериалния пригор и особено от ранното кафяво гниене.
Ранното кафяво гниене причинява най-големи поражения при кайсията, вишната, черешата и сливата. Освен младите леторасти, то опожарява и цветовете. Заразените клонки изсъхват заедно с листата върху тях. Инфекцията протича и по дебелите скелетни разклонения, които изсъхват или се покриват с язви и раковини, придружени от смолотечение. Развитието на болестта протича най-интензивно при висока влажност на въздуха и при широк температурен диапазон.
Борбата против ранното кафяво гниене, а и против останалите гъбни болести, се води с механични и химични средства. Необходимо е да се изрязват до здраво всички изсъхнали клонки и да се събират и унищожават мумифицираните плодове. По-големите рани трябва да се замазват с блажна боя. Преди набъбване на пъпките се пръска с 1% бордолезов разтвор. Преди и след цъфтежа, а по-нататък през 8-10 дни, докато има условия за заразяване, с някои от следните препарати: дитан, анвил, топсин, ронилан, роврал, сумилекс, които от тях се предлагат на пазара, тъй като някои препарати се изхвърлят от употреба.
Има известна разлика по отношение чувствителността на различните сортове към ранното кафяво гниене. По-висока чувствителност имат сортовете Късна Силистренска, Унгарска, Дряновска късна, Канино и Умберто. По-слабо се нападат сортовете Еревани, Филипопол, Луизет и др.