За страничния наблюдател, който е далеч от проблемите на земеделските производители и чийто мозък бива промиван с настроения на омраза срещу хората от бранша, само защото се опитват да защитят своя труд и да запазят традиционното българско производство, новата 2025 година може би ще изглежда странна. Първо, защото за първи път фермерите ще протестират не за субсидии, а за напояване. И второ – защото разрушителите на старите напоителни системи нямат и грам желание да заделят от националната хазна нужните милиони, за които земеделците силно жадуват поне от 2010 година насам – да не кажем и от по-рано.
Няма друга държава в Европа, където фермерите да са толкова търпеливи и толерантни към властта, която неведнъж ги лъга с безплодни стратегии и какви ли не планове за управление на водите, останали на книга. Най-накрая успя да отпусне някакви си 100-на милиона лева за възстановяване на напоителните системи – и то не от националния бюджет, а чрез Националния план за възстановяване и устойчивост.
И когато след преминатите четири наистина унищожителни лета от 2021 година насам кулите от празни обещания на властта се сринаха пред очите на всички, тогава целият земеделски бранш се освободи от илюзиите, че е някакъв приоритет в икономиката на страната. Осъзнавайки, че конкуренцията с природата е невъзможна, а и след войната в Украйна световните пазари промениха коренно бизнес средата за родната продукция. Именно тогава земеделската общност прозря, че онази обещавана държавна подкрепа ще продължи да си стои „на трупчета“, ако бизнесът не предприеме нещо в своя защита. Още повече, че и хората от властта го знаят.
Неслучайно служебният министър на земеделието Георги Тахов предложи в проектобюджета до 2027 година България да задели 1,2 милиарда лева само за напояване. Тихите политически игри, подклаждани от управленската криза обаче не дават никакви сигнали, че някой мисли за спасението на давещото се българско селско стопанство.
Това се видя още в края на миналата година, когато първите 400 милиона лева за напояване, които трябваше да бъдат заложени в проектобюджета за 2025 година, липсваха. И докато министърът си мисли, че държавната хазна би могла да намери жадувания от земеделците милиард за напояване, „капацитетът“ на разходите в бюджета не позволява това да се случи. Така че обещанията отново могат да си останат на книга, ако търпението на агробизнеса не се изчерпи. Защото климатичните промени са безмилостни, а никой не иска доброволоно да лети към дъното, когато във всички съседни на България държави се напоява. И защото земеделците там произвеждат плодове, зеленчуци и зърно за населението, за да не изпаднат в продоволствена криза. А у нас се насажда омраза към малкото останали работещи семейства, които нямат нищо общо с така нареченото субсидиевъдство.
Екатерина Стоилова
