Храстовите овощни растения се формират от различен брой, приблизително еднакви по размери, разновъзрастни стъблени образувания. Това се дължи на специфичните им растежни особености, изразяващи се в образуването на коренови и прикоренови издънки и формиране на най-силен растеж от основните пъпки на леторастите. Типични храстовидни видове са касисът, бодливото грозде и другите френски грозда. В повечето случаи като храсти се формират лешникът и аронията, в някои случаи дрянът и по-рядко някои сортове на вишната и дюлята. Лешникът, аронията и дрянът могат да се формират и едностъблено, а при вишната и дюлята това е преобладаващият начин на формиране.
Формирането на храстите има специфични особености при отделните видове. При първата резитба новозасадените френски грозда и бодливото грозде се съкращават на 2-3 пъпки и от началото на втората година започва формирането на храста. Лешникът, дрянът, вишната и дюлята след засаждането се съкращават на височина 60-70 см, а аронията – на 6-7 пъпки. Във всички случаи през следващите няколко години ежегодно се оставят по няколко добре развити и правилно разположени леторасти и коренови издънки, а излишните се премахват. При френските грозда всяка година се оставят по 3-5 броя нови леторасти и формирането на храста приключва обикновено към четвъртата година. Формирането на лешника и аронията продължава до 6-7 години. При лешника през първите 1-2 години не се извършва никаква резитба, за да израснат достатъчно брой клонки за оформяне на храста. До известна степен същото се отнася и за аронията. По-нататък се оформят необходимите стъбла, а излишните се премахват, за да не сгъстяват храста. При аронията ежегодно се оставят по 4-5 издънки, а излишните се премахват. До 7-ата – 8-ата година не се премахват по-старите плододаващи стъбла. През този период се отстраняват само болните, счупените и част от едногодишните издънки. В края на формирането храстът трябва да има около 30-35 основни стъбла с различна възраст. По аналогичен начин се извършва формирането на храстите и при другите овощни видове.
След оформянето на храста, стеблата при всички видове, се поддържат като ежегодно се премахват най-старите, счупените и болните и се заменят с нови едногодишни леторасти или издънки. Тази резитба продължава до края на плододаващия период. При гроздата се налага и премахването на силно увисналите и полегнали на земята клони. При всички видове ежегодно се премахват и излишните едногодишни прирасти, израснали от прикореновите пъпки или от коренови издънки. При касиса най-добри и качествени добиви се получават от стеблата с едно до тригодишна възраст. При другите грозда се запазват и 4-5-годишни стъбла, тъй като плододават значително по-добре, в сравнение с касиса.
Формирането на храстите през първите няколко години, при всички видове, се състои в ежегодно избиране на добре развити и по-разредено разположени едногодишни леторасти и издънки и премахване на излишните. Избраните леторасти за бъдещи стебла не се съкращават. През плододаващия период броят на стеблата се поддържа чрез премахване на най-старите и заменянето им със съответния брой нови издънки и леторасти. По този начин храстът се поддържа със сравнително по-млади стъбла, които дават по-високи и по-качествени добиви. Малко по-специфични са резитбите за плододаване при храстовидните форми на дряна, вишната и дюлята. При тях оформените стъбла се запазват много по-продължително, като се провеждат подмладяващи резитби на обрастващата дървесина.