Последните промени в Закона за подпомагане на земеделските производители предизвикаха дебати в бранша, след като на първо четене в зала проектът беше отхвърлен със солидни аргументи. Въпросът е защо предложените нови поправки изключваха подпомагането на малкия и среден бизнес чрез отпадане от директните плащания на преразпределителното плащане и схемата за дребните производители. И защо се прокарва мощна подкрепа за големите стопанства, предлагайки да отпаднат санкциите за субсидиите над 150 хил. евро (или 300 хил. лв.). При обсъжданията се разбра също, че с новия закон министерството на земеделието има за цел да изземе функциите на фонд „Земеделие“ при предварителното одобрение (ранкинга) на проектите, ако исканите субсидии по тях надхвърлят значително заделения бюджет.
Синор.БГ потърси коментар по отхвърления законопроект от депутата от БСП Светла Бъчварова, чиято позиция беше представена и при първото гласуване на закона в зала.
Г-жо Бъчварова, как се случи, че промените в Закона за подпомагане на земеделските производители получиха одобрение в земеделска комисия, а бяха отхвърлени в зала?
Първоначалните мотиви, с които беше представен този проект в комисията по земеделие, гласяха, че измененията имат за цел да прехвърлят кандидатстването от фонд „Земеделие“ през информационната система за европейските оперативни програми ИСУН, което означава прозрачност, одобрявана от всички нас. С кандидатстването чрез ИСУН всичко е нагледно – дори да се стигне до ранкинг, системата изписва точно по кои показатели твоят проект е отхвърлен и това става със съответното точкуване, което с предложения законопроект за подпомагане на земеделските производители обаче не се случва.
От друга страна не знам защо, но останах с впечатлението, че в зала беше представен не същия законопроект, а дописан вариант, различен от гледания в комисия. И в него се казва, че ранкингът ще се прави от комисия, която министърът назначава, и че тази комисия ще прави преценката на проектите и ще постановява отказ – текст, с който абсолютно не можем да се съгласим.
Тоест в комисия този текст не е съществувал, така ли?
В крайна сметка в зала гледахме един проект, при който министерството на земеделието ще изземва функциите на фонд „Земеделие“ и под някаква форма ще решава съдбата на всеки проект. А по всички европейски правила фонд „Земеделие“ е единствената акредитирана агенция и не може министърът да се намесва при договориране на разплащанията.
Именно това дискутирахме и на срещата с министъра на земеделието Румен Порожанов миналата седмица, който по повод отхвърлянето на проекта поиска да дискутира със земеделската комисия бъдещата работа между законодателната и изпълнителната власт – с цел уеднаквяване на позициите.
По време на срещата ние потърсихме заедно отговор на въпроса защо законът беше отхвърлен на първо четене. Беше ни обяснено, че със законовите промени министърът щял само да възлага разплащането, но не и договорирането, но според мен това не е така. По време на срещата министър Порожанов се съгласи, че това предложение би трябвало да се отхвърли, тъй като подобни текстове могат да се прокарат само ако има нотификация (разрешение) от Европейската комисия. Да искаш нотификация и то в средата на програмния период, би забавило изключително много одобрението на ПРСР 201402020 г., затова не виждам никакъв смисъл в подобни предложения.
Защо е необходимо самото ранкиране да се облича в закон, след като по останалите оперативни програми то не се прилага, въпреки че и при тях има случаи на надхвърлен бюджет?
Този въпрос зададох и аз при последния парламентарен контрол. Дори посочих примери с оперативните програми „Човешки ресурси“ и „Конкурентоспособност“, където процедурата по оценка означава всички проекти да минат на административна проверка през първия етап и оттам нататък по същество да се гледат предложенията, натрупали повече точки. И по тези програми никой не прави възражения и не обжалва. Докато ние с това ранкиране продължаваме да създаваме ситуация, при която субективната преценка на проверяващия по една или друга причина е водеща при оценката. А в същото време нямаш възможност да обжалваш, или ако все пак обжалваш, в крайна сметка това не води до корекция.
Какво имате предвид?
Отхвърлените при ранкинга проекти не се гледат така детайлно като останалите. Трябва да ви кажа, че на срещата с министър Порожанов от министерството отново ни дадоха нов проектозакон за подпомагане на земеделските производители, който за жалост отново повтаря първия вариант, но с малка разлика. При него се предлага фондът да извършва договорирането и предварителната оценка, като се създава комисия към министъра, пред която, ако се възрази, се взема окончателно решение.
Но законът не казва дали можеш да обжалваш в съда и това не се разбира от новия вариант. Досега фермерите нямаха такава възможност - да обжалват ранкинга в съда, те можеха да обжалват само ако са получили отказ. Но тези съдебни дала отнемат години, докато се стигне до решение. Затова ние предлагаме предварителният ранкинг освен в комисията към министъра да може да се обжалва и в съда.
Ако правилно ви разбирам, вие не одобрявате и новия проектозакон за подпомагане на земеделските производители, който ви е представен преди два дни от министерството?
Да, не ме удовлетворява, защото лично аз съм против прилагането на предварителната оценка (ранкинг), която забавя процеса на одобрение. При тази среща министър Порожанов поиска от нас предложения за ефективна работа, така че да не се стига до подобен казус с отхвърляне на проекти. Специално аз обясних, че в комисията, където трябва да бъде експертизата за даден проект, на мен ми липсват професионалистите, които са писали закона, защото когато даден законопроект дойде в парламента, не всеки от нас в детайли може да познава дадена материя и възникват въпроси.
Ще дам пример със Закона за храните, който мина на първо четене. В него беше записано, че след окончателното му приемане ще бъдат изработени наредби, но изобщо не се изреждат какви ще бъдат тези наредби. Дали ще са за етикетиране, дали за окачествяване – никой не ти казва. И не само, че не ти отговарят, а се правят, че дори не те чуват – това ли е законотворчеството, питам аз. Хубавото е, че министърът се съгласи с моето предложение, така че експертите в бъдеще ще се срещат с парламентарните групи и ще разясняват по същество проектите.
А какви мотиви ви бяха изтъкнати по отношение на премахването на прага от 150 хиляди евро при директните плащания?
Това никой не можа да обясни. Искам да вметна, че този законопроект беше внесен много бързо. Само ден преди да бъде гледан в комисия, той ни беше даден заедно със Закона за храните. Знаете колко обемист и тежък за разглеждане е този за храните. Именно затова ние нямахме дори физическо време да се подготвим и детайлно да огледаме Закона за подпомагане на земеделските производители.
Когато миналата седмица в четвъртък се прие промяна в дневния ред, според която в петък се оказа, че той ще бъде точка първа в зала, имахме време да се готвим по него. За нас текстовете с отпадането на тавана бяха абсолютно неприемливи, още повече, че България е поела ангажимент пред Брюксел да имаме таван на плащанията плюс схема за преразпределително плащане, а също и подкрепа за дребните стопани. Това е правната основа, която неизвестно защо някой иска да променя.
Вярно, че Европейската комисия е казала, че всяка държава-членка сама решава дали да има праг или не. За мен с това предложение наистина беше направен опит от 2018 г. да няма таван на субсидиите и преразпределителното плащане да отпадне.
И това предложение беше подкрепено от няколко браншови организации, което мен ме изненадва. Защото във всички доклади, дори последния на Европейския парламент, се казва, че България наред с Унгария и Румъния е държавата, в която има най-голяма концентрация на земята в шепа арендатори. Ние трябва да направим всичко възможно, за да ограничим тази концентрация, защото тя води до редица други проблеми. Като силно ограничаване на малкия и среден бизнес, който ще изчезне с още по-бързи темпове, ако продължаваме с подобни политики.
Когато в парламента дебатирахме проблемите със земята и забраната за продажба на чужденци, аз се опитах да обясня, че подценяването на доклада на Европарламента и невземането на адекватни нормативни промени, ще доведе дотам, че при новата ОСП директните плащания ще бъдат отрязани.
Защото като държава, при която малка група стопанства получават огромни субсидии – цели 80%, за нас ще бъде невъзможно в преговорите с ЕС да докажем равномерно разпределение на подпомагането.
Всички искаме в бъдещата ОСП запазване на директните плащания, но как ще обосновем това искане, след като не сме предприели стъпки в защита на малкия и среден бизнес. Това няма да стане чрез премахване на тавана за субсидиите.
Да разбирам ли, че при следващия проектозакон, който ви предложат, вие ще сте против махането на този таван?
Дори императивно нашата група ще бъде против. Още повече че има и друг момент. Само първата година на прилагане на този таван имаше стопанства, които бяха санкционирани. Втората година обаче те си оправиха счетоводно нещата и сега ако питате министерството, ще видите, че няма наказани. Нямам представа как с фонд „Работна заплата“ са се оправили, но са намерили вратичка. Лично аз не мога да си представя как с 300 хиляди декара обработваема земя, нямаш таван на плащанията, но е факт.
Кога разбрахте за тези счетоводни изобретения?
Миналата година поискахме справка за стопанствата с тавани и се оказа, че са само 7-8 в цялата страна. Нямам представа как се е получило, но това не трябва да се допуска.
При това положение какви промени според вас трябва да се предложат в Закона за подпомагане на земеделските производители?
С колегите от моята парламентарна група работим активно и ще се опитаме - ако това е тяхната философия да има ранкинг при свръхбюджет, поне да коригираме нещата в полза на хората, които кандидатстват по ПРСР – и те да имат правото да обжалват при отхвърляне след ранкинга. Ние сме против тази предварителна оценка, но все пак ще се борим. Ще дадем своите предложения и ще ги отстояваме.
Интервюто взе:
Екатерина Стоилова
